Решение № 4933 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2020 г.

Решение № 4933 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д - р П. - А. П.", подадена чрез адвокат П. от АК - Ямбол, против решение № 159 от 9.10.2020 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по административно дело № 210 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от събраните и приложени по делото доказателства следват други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал съдът в обжалваното съдебно решение. Според касатора при издаване на обжалваната заповед административният орган не е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай. Счита, че анализът на установените факти и обстоятелства сочи на извод за инцидентно установено нарушение, извършено от доказано коректен данъкоплатец. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ямбол е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Д - р П. - А. П." е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - ветеринарна клиника и аптека, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Батак" № 42, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 20.07.2020 г. в 11: 40 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - ветеринарна клиника и аптека, при която посредством направена контролна покупка на противопаразитен препарат за кучета "Фронтлайн" на стойност 14, 80 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство. Сумата е заплатена в брой от инспектор по приходите в отдел "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол". Плащането е прието от фармаколога в обекта. След легитимация на проверяващите е разпечатан дневен финансов отчет от наличното фискално устройство, от който е видно, че сумата от 14, 80 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и са установени разчетена касова наличност, регистрирана чрез фискалното устройство, в размер на 290, 40 лв., фактическа наличност в касата в размер на 813, 70 лв., въвеждане на пари в касата - 100 лв. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 523, 30 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0047234/20.07.2020 г., към който са приложени и обяснения на фармаколога, според които пропуска да издаде фискален касов бон се дължи на разсеяност в процеса на работа. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Първоинстанционният съд правилно, установявайки релевантните факти, е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви за приетите правни изводи въз основа на установените в административното производство факти, които се споделят от настоящия касационен състав. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и обясненията на лицето, извършило продажбата, безспорно се установява, че от ЕТ "Д - р П. - А. П." не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на търговеца не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал представената в подкрепа на възраженията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение квитанция към приходен касов ордер № 7 от 20.07.2020 г. на стойност 500, 50 лв. за получен месечен наем, тъй като не оборва констатирания факт на неиздаване на касов бон при проверката. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Законосъобразен е и извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Правилно е прието, че при определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (Изм. -ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,