Решение № 239 от 30.6.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200491/2023 г.

С присъда №8/16.06.22 г., постановена от ОС-Ямбол /ЯОС/, 2 състав по Н.Д.31/22 г., подсъдимият Т. П. П. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.354 А, ал.1, пр.1 и 4 НК и по чл.354 В, ал.1 НК. Във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години и три месеца и 6 000 лв.глоба за първото деяние и две години лишаване от свобода и 5 000 лв.глоба за второто. На основание чл.23, ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду наказанията, а именно- лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.23, ал.3 НК към него е присъединено наказание глоба в размер на 6 000 лв. Изтърпяването на така отмереното лишаване от свобода е отложено за срок от три години- според разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Налице е отнемане на предмет и средства на престъплението по силата на чл.354 А, ал.6 НК. Тази присъда е потвърдена с решение №13/06.02.23 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.206/22 г. Срещу решението е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия служебен защитник, в която цифрово са релевирани касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и или упражняване на правомощията на този съд по чл.354, ал.1, т.2, пр.посл.НПК, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЯОС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява и не заявява поддържа ли жалбата. Назначеният му пред тази инстанция служебен защитник моли да бъде отменено въззивното потвърдително решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на БАС. Представителят на ВКП настоява атакуваният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Няма спор, че предмет на разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела е второстепенният съдебен акт- решението на въззивния апелативен съд. Разпоредбата на чл.346 НПК е ясна в този смисъл. И след като БАС е втора първа инстанция по разглежданото наказателно дело, и след като именно съдебният му акт се контролира от ВКС /без да се сочат съображения за негодност от формална страна на ревизираната от него присъда на ЯОС, което да е поставило в невъзможност второинстанционно произнасяне по релевираните съображения по въззивнвата жалба/, процедурно неясно защо в сезиращия касационен документ е поставено едно от исканията за решаване на съдбата на настоящото производство- за отмяна на съдебния акт и на първостепенния съдебен състав и връщане на делото за ново разглеждане на друг негов състав. Резон в този смисъл може да бъде търсен единствено при вглеждане в съдържанието на жалбата. То установява, че общо се оспорва доказателствената дейност и на БАС, и на ЯОС, без обаче да се държи сметка за вече казаното: кой акт е предмет на проверка и това, че въззивната е втора първа инстанция с всички процесуални механизми да разгледа делото по същество, наред с преценка на възраженията пред нея по незаконосъобразно поведение на първостепенния съдебен състав. Следователно, при изтъкнатата липса на доводи за негодност на присъдата на ЯОС /и неприсъствие на служебно съзиране на такава от страна на ВКС/, няма нужа да се отделя повече мотивно внимание на изследвания проблем. По-важно обаче е нещо друго. Макар и защитата да се е позовала на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и да се оплаква, че БАС не е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, доводите в подкрепа на тезата установяват единствено и само личен преглед на доказателствената съвкупност по делото от атакуващата страна със съответни верни според нея изводи, които обезателно трябва да се приемат от този съд и респективно да се стигне до наличие на непрестъпна фактология. Ерго, аргументацията е действителна такава за необоснованост на решението и недоказаност на престъпното поведение на подсъдимия. При първо редовно гледане на делото пред ВКС, каквото е процесното такова, изложените обстоятелства не се обсъждат, защото не съставляват касационни основания. Така и ще постъпи настоящият състав. Че възраженията по жалбата не целят преглед на това доколко процедурно невярно въззивната инстанция е достигнала до съответни изводи по материалното право, а преоценка на доказателствената наличност от страна на самия върховен съд /който очевидно незаконосъобразно не се оценява като съд по правото, а като такъв и по фактите/, може да бъде изведено и от направеното искане за прилагане на разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, пр.посл.НПК. По същество се настоява за оправдаване на дееца след отмяна на атакуваното решение. Но това е възможно /при неналичие на предпоставките на чл.354, ал.5, изр.2 НПК/ само при положение, че ревизираната инстанция е приела фактически положения, които не са престъпни, но въпреки това е осъдила касатора. В конкретния случай е повече от ясно, че възприетата фактология е престъпна. И като се има предвид, че цялото съдържание на жалбата е с такъв характер, е поставим въпросът доколко основателно БАС е счел, че тя отговаря на правилата за изготвяне на касационна такава и не е активирана цялостна процедура по чл.351, ал.5 и сл.НПК /а не само за т.3 на чл.348, ал.1 НПК, каквато е видна по делото/ от една страна. От друга, при образуване на делото пред касационната инстанция също се налага проследяване дали сезиращият документ отговаря на процесуалните правила за изготвянето му и предприемане на надлежни действия, ако не е така. Защото след образуване на делото пред ВКС страната вече има легитимни очаквания, че ще получи отговор на поставените от нея въпроси. Това не може да стане в процесния случай, тъй като този състав спазва стриктно правилото, че е съд по правото и се занимава само с годни релевирани пред него аргументи в тази връзка. Но след като така или иначе производството е образувано, следва да бъде направен опит да се обособят някои от възраженията в жалбата, които потенциално биха били подведими под касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Не отговаря на процесуалната действителност доводът, че не е ясно защо обясненията на подсъдимия не са кредитирани в тяхната цялост с оглед присъствието и на други лица в престъпната деятелност и с оглед невъзможността му да закупи предложените по делото предявени веществени доказателства. Като оставим настрана, че по отношение на двама младежи още на досъдебното производство е прието наличие на ОГОВОР, въззивната инстанция е дала ясно да се разбере какво е отношението й към депозираните от касатора обяснения, в светлината на установяването на престъпно поведение и на претендираните от него личности. Тези свои разяснения тя е обосновала и с преценка и съотнасяне с останалия събран доказателствен материал- разпити на свидетели и изводи за налични дактилоскопни следи само на дееца. Това, че процедурно вярно направените изводи не се нравят на жалбоподателите поради своята същина, не означава, че е налице порок, допуснат от решаващата втора инстанция. Макар и в жалбата да са излагани някакви съображения за липсата на умисъл у дееца /отново на плоскостта на лични виждания по доказателствата и живота въобще/, няма надлежно оспорване на приетата от въззивната инстанция позиция в обратния смисъл. Внимателно БАС е разгледал обсъждания въпрос и е изложил споделими мотиви, които отговарят на всеки релевантен въпрос за съставомерността на процесните деяния и присъствието на субективната страна. Не подлежи на никакъв различен смислен и правдоподобен анализ личното изказване на П., че не е имал умисъл. Затова и правилно е приложен материалният закон. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение