Решение № 201 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1173/2011 г.

Решение № 201 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1173/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата М. И. МИЛКИНСКА против въззивно решение № 80/31.01.2011 г. на Военно-апелативния съд на РБ по НОХД № 72/2010 г., с което е изменена присъда № 270/04.10.2010 г. по НОХД № 270/2010 г. на Софийския военен съд. С тази присъда Софийския военен съд е признал подсъдимата М. И. МИЛКИНСКА за виновна в това, че на 9.12.2009 г., около 10 ч., по време на изпит по строева подготовка на плаца в под. 28860 - Горна М., не изпълнила пред строя по демонстративен начин устна заповед на ротния си командир - да поиска разрешение за влизане в строя съгласно Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ, като заявила демонстративно пред строя "Забравих как се иска разрешение за влизане в строя", обърнала гръб на военослужещите от строя и напуснала плаца без разрешението му, поради което и на основание чл. 372, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 г., чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за 3 години. С въззивното решение Военноапелативният съд е изменил първоинстанционната присъда относно наказанието, което е намалил на 3 месеца лишаване от свобода и е потвърдил същата в останалата й част. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощения защитник на Милкинска, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. По същество се претендира отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимата поради несъставомерност на деянието, за което е била осъдена или алтернативно поради наличие на условията по чл. 9, ал. 2 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна в частта относно искането за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. Въз основа на инкриминираните с обвинителния акт факти, приети за установени от инстанциите по същество, материалният закон е приложен неправилно с осъждане на подсъдимата Милкинска по обвинението по чл. 372, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Деянието й се е изразило в неизпълнение на устната заповед на ротния й командир да поиска разрешение за влизане в строя по начина, указан в Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ под предлог, че е забравила как това се върши и е сторила това на плаца пред строя по демонстративен начин. ВКС намира, че обществената опасност на извършеното от Милкинска деяние е явно незначителна, а поради това то не представлява престъпление. Непосредствен обект на защита от нормите по чл. 372 от НК е подчинеността в армията, която определено има своето значение, така както подробно е разяснено във виззивните мотиви. Не всяко неизпълнение на заповед, дадена по установения ред, обаче, води до извода за извършено по този текст престъпление. Необходимо е степента на засягане на защитимите обществени отношения, в случая подчинеността в армията, да има някакъв съществен характер, позволяващ отграничение от обикновено или по-грубо нарушение на уставните правила, за което е предвидена дисциплинарна, а не наказателна отговорност. Преценката за същественост не може да бъде изолирана от предмета на заповедта и цялостния контекст, в условията на които е дадена и не е била изпълнена. В конкретния случай дадената заповед е била дадена по време на изпит за строева подготовка, чието предназначение е да установи доколко военослужещите са постигнали познание и умения в тази област. Освен това, с оглед своя предмет, заповедта на ротния командир практически е препращала към Устава, който безспорно Милкинска е следвало да познава (но пък не е било невъзможно или противоуставно да бъде допълнително конкретизирана с цел подобряване на знанията й по строева подготовка), като самото правило, което тя не е изпълнила или по-точно е обявила, че е забравила, е имало преди всичко церемониално естество. Не без значение са и някои данни за личността на подсъдимата, сочещи за трудна съвместимост с армейските изисквания, в каквато връзка тя е искала и да напусне редиците на армията, но по този повод са й създавани препятствия. Всичко изложеното дотук определя, че деянието й не е от характер и степен да засегне съществено правнозащитимите отношения, включени в обхвата на чл. 372 от НК, поради което и неговата обществена опасност е явно незначителна. Затова и ВКС намери, че са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК, които налагат отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата по повдигнато й обвинение съобразно чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение