Решение № 684 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2009 г.

Решение № 684 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 956 от 3.06.2009 г. по адм. дело № 3374 по описа за 2008 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен ревизионен акт № 1960591/30.03.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Силистра, потвърдена с решение № 327/30.08.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна.

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответницата Верка Кирилова Йорданова от гр. Силистра като едноличен търговец с фирма "Биопол-2АП-Верка Йорданова", гр. Силистра, не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил ревизионен акт № 1960591/30.03.2007 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП Силистра, потвърден с решение № 327 от 30.08.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на ЕТ "Биопол - 2АП - Верка Йорданова", гр. Силистра, са определени следните задължения:

• лихви за вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 от КСО за 2001 г. в размер на 1604, 88 лв. ;- лихви за вноски за ДЗПО по чл. 6, ал. 8 от КСО за 2002 г. в размер на 116, 37 лв. ;- лихви за вноски за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2001 г. в размер на 193, 59 лв. ;- вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 от КСО за 2002 г. в размер на 1394.59 лв. и съответните лихви;- вноски за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2002 г. в размер на 401.49 лв. и съответните лихви.

Решението е постановено нарушение на чл. 9, ал. 6 от КСО (редакция - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) в частта, с която оспореният ревизионен акт е отменен за определените задължения за "лихви за вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 от КСО за 2001 г. в размер на 1604, 88 лв. " и "лихви за вноски за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2001 г. в размер на 193, 59 лв. " Първо- инстанционният съд необосновано е приел, че лихви не се дължат, защото основните задължения са определени в размер на "нула лева".

Съгласно текста на ал. 6 на чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване (загл. изм. бр. 67 от 2003 г.), приложим до 31.12.2001 г., окончателният размер на осигурителния доход за лицата по ал. 4 се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето и не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината.

С ревизионния акт са установени невнесени осигурителни вноски за ДОО за 2001 г. в размер на 1929.92 лв. Констатирано е, че на 14.06.2006 г. е извършено плащане на сумата 1245.55 лв., с оглед на което е определено задължение в размер на 683.87 лв. (справка - Приложение № 3). За същия отчетен период са установени невнесени здравноосигурителни вноски в размер 399.19 лв. След приспадане на сумата 102.84 лв., внесена на 14.06.2006 г., е определено задължение в размер на 193.59 лв. (справка - Приложение № 3). Задълженията за лихви върху невнесените в срок осигурителни вноски за ДОО и НЗОК са определени съответно в размери от 1613.78 лв. и 193, 59 лв. В хода на административното обжалване са представени писмо изх. № 1907/1295/27.12.2006 г. и удостоверение изх. № 1900000851/03.10.2006 г. на ТД на НАП - Силистра, удостоверяващи направени от Верка Кирилова Йорданова плащания за осигурителни вноски преди датата на издаване на ревизионния акт от повторното ревизионно производство. Погасяването на главните задължения за осигурителни вноски чрез плащане не е основание от освобождаване от задълженията за лихви за забавата. С решението си Директорът на Дирекция "ОУИ" е определил задълженията за главниците в размер на 0.00 лв. предвид извършените плащания и законосъобразно е потвърдил задълженията за лихви за просрочие, считано от датата на падежа до датата на изпълнение на задълженията, в размери съответно от 1604.88 лв. върху невнесените в срок осигурителни вноски за ДОО за 2001 г. и 193.59 лв. върху невнесените в срок здравноосигурителни вноски за НЗОК за 2001 г.

По аналогични фактически и правни съображения обжалваното съдебно решение е неправилно и в частта, с която оспореният ревизионен акт е отменен за определеното задължение за "лихви за вноски за ДЗПО по чл. 6, ал. 8 от КСО за 2002 г. в размер на 116, 37 лв.".

Съгласно ревизионния акт ревизираното лице не е изпълнило задължение за осигурителни вноски към ДЗПО в размер на 144.14 лв. и лихвите за забава са определени в размер на 118.25 лв. С решението си Директорът на Дирекция "ОУИ" Варна е определил задължението за главницата в размер на 0.00 лв., след като е констатирал междувременно извършено плащане. Отпадането на основното задължение поради плащането му не води до отпадане на задължението за лихви за просрочие, определени в размер от 116, 37 лв.

С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в горната част и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Присъдените деловодни разноски в полза на ЕТ "Биопол - 2АП - Верка Йорданова" - Силистра следва да бъдат намалени по съразмерност. В касационното производство касаторът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

Постановеното от Варненския административен съд решение е правилно в частта, с която оспореният ревизионен акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски за 2002 г. за ДОО по чл. 6, ал. 8 от КСО в размер на 1394.59 лв. заедно със съответните лихви и за НЗОК по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2002 г. в размер на 401.49 лв. заедно със съответните лихви.

Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане (редакция - ДВ, бр. 36 от 2001 г.) при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица - еднолични търговци, включително тези, упражняващи трудова дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на глава четиринадесета от Закона за облагане доходите на физическите лица, както и за нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика, избрали да формират данъчна основа за доходите си от тези дейности по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, се взема предвид доходът, определен по реда на чл. 21, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (редакция - ДВ, бр. 45 от 2002 г. - отм.) предвижда данъчната основа да се формира съобразно облагаемия доход, определен по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане. При това правно положение незаконосъобразно в нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1 от цитираната наредба осигурителният доход на едноличния търговец не е бил определен съобразно облагаемия доход. С ревизионния доклад е признато, че на основание чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) доходът на физическото лице - едноличен търговец от непреработена растителна продукция в размер на 55880.04 лв. е освободен от облагане с данък. При определянето на осигурителния доход обаче е взет предвид и необлагаемият доход от растениевъдство, в резултат на което са били определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО и НЗОК върху максималния месечен размер на осигурителния доход от 850 лв. съгласно чл. 8, т. 4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г. (10 200 лв. годишно).

Изложените в касационната жалба доводи за неправилност са неоснователни и постановеното от Варненския административен съд решение следва да бъде оставено в сила в горната обжалвана част.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,