Решение № 8735 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2020 г.

Решение № 8735 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено като неправилно решение № 7984/16.12.2019 г. по адм. д. № 5064/2019 г. на АССГ в частта, с която е изменен РА № Р-22002217008780-091-001/23.10.2018 г. на ТД на НАП-София, изменен с решение № 239/8.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, като е намален данъка за 2012 г. на 4258, 67 лв и лихвите са намалени на 2370, 95 лв, а за 2014 г. данъкът е намален на 2192, 71 лв, а лихвите са намалени на 775, 11 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1012, 61 лв общо за двете инстанции и разноски за държавна такса. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна, а адвокатското възнаграждение е прекомерно. Втора касационна жалба е подадена от А. Стефанова против решението в частта, с която са изменени: определеният данък за 2012 г. на 4258, 67 лв, а лихвите на 2370, 95 лв и данъка за 2014 г. на 2192, 71 лв, а лихвите на 775, 11 лв. Поддържа, че решението в тази част е неправилно, като постановено при допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли решението в тази част да бъде отменено, като бъде отменен и ревизионният акт в тази част. Алтернативно поддържа, че РА е нищожен поради допуснато нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № Р-22002217008780-091-001/23.10.2018 г. на ТД на НАП-София, изменен с решение № 239/8.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, като е намален данъка по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. на 4258, 675 лв и лихвите са намалени на 2370, 95 лв, а за 2014 г. данъкът е намален на 2192, 71 лв, а лихвите са намалени на 775, 11 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК – данни за укрити приходи и несъответствие на декларираните доходи с имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че представените разписки за върнати суми от Х. Хранов и Р. Тодорова през 2012 г. са съставени за нуждите на процеса, след като са представени едва с жалбата по административен ред против втория РА по спора. Правилно е преценена доказателствената стойност на събраните доказателства за получени 8400 лв от Г. Стефанов. Обосновано съдът е приел, че не е установено да е извършван ремонт на автомобил по договор от 2010 г. и преведената сума по сметка на Стефанова представлява облагаем доход. За 2014 г. правилен е изводът на съда за получен облагаем доход от ревизираното лице в размер 11 728, 90 лв, представляващи част от предоставени средства за ремонт на трето лице, за която не са представени доказателства за разходването им по ремонта. Правилно съдът е приел, че преведената сума от 4000 лв за наем на скеле представлява облагаем доход на Стефанова, след като обясненията на Иванов противоречат на писмените доказателства и не са представени доказателства сумата да е върната. За представените с жалбата по административен ред доказателства обоснован е изводът на съда, че са създадени за процесуални цели, след като не са представени по време на двете ревизионни производства по делото. За 2012 г. и 2014 г. в РД се вписани като разход на Стефанова 10 000 лв и 18 000 лв, прехвърлени към паричния поток на съпруга на Стефанова, тъй като Стефанова е декларирала, че паричните средства в семейството са ползвани общо. Съдът е приел, че двете суми следва да се изключат от разходите на Стефанова, като се е позовал на заключението на вещото лице. Компенсиране на превишение на приходи над разходи в паричния поток на единия съпруг с превишение на разходи над приходи в паричния поток на другия съпруг може да се прави в РА. Видно от РА прехвърлените парични средства към съпруга не се отразяват на данъчната основа за определяне на дължимия данък през 2012 г. и 2014 г., тъй като и за двете години не е установено в РД превишение на разходи над приходи. При обжалването по административен ред в решението на директора на "ОДОП"-София за 2012 г. е изключена от приходите и доходите с неустановен източник сумата 15 261 лв, поради което е получен резултат в паричния поток превишение на разходи над приходи от 13 507, 10 лв. В решение напълно необоснован е определен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. 5258, 61 лв. В случай на превишение на разходите над приходите в паричния поток на единия съпруг не може да се прави компенсиране на паричния поток на другия съпруг, като в резултат от тази компенсация първият съпруг да заплати по-висок данък. Правилно съдът е изключил сумата от 10 000 лв от разходите на Стефанова след корекциите в решението по жалбата по административен ред. За 2012 г. е налице превишение на разходи над приходи след корекцията от 15 261 лв и 10 000 лв в размер 3507, 10 лв като вещото лице правилно е определило дължимият данък и лихви. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За 2014 г. след корекцията в решение на укритите доходи с 16 370 лв в паричния поток на Стефанова се получава превишение на разходи над приходи, дължащо се на прехвърлените 18 000 лв в паричния поток на съпруга й. Корекцията с 18 000 лв в паричния поток на Стефанова би била допустима, ако имаше превишение на приходи над разходи в този размер, което в случая не е налице. Правилно в заключението на вещото лице е изключена корекцията от 18 000 лв от разходите на Стефанова и е определен дължимият данък за 2014 г. и лихви. Съдът правилно е изменил РА по заключението на вещото лице. Решението в тази част като правилно следва а бъде оставено в сила. Алтернативните доводи за нищожност на РА не са основателни. ЗВР № Р-22002217008780-020-001/13.12.2017 г. и ЗВР № Р-22002217008780-020-002/14.12.2017 г. са връчени на една и съща дата – 10.01.2018 г., поради което доводът за приложение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК е неоснователен. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал. Погрешно в първата ЗВР в ревизиращия екип са включени органите по приходите, извършили първата ревизия. Преди да бъде връчена първата ЗВР органът, който я е издал, издава втората ЗВР, в която възлага извършването на ревизията на други органи по приходите. След като първата ЗВР не е била връчена на ревизираното лице на 14.12.2017 г. издадената втора ЗВР е законосъобразно издадена по чл. 62, ал. 2 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административния съд. VIII отделение,