Решение № 14833 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2009 г.

Решение № 14833 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на РМД гр. Пловдив /сега Директор на Агенция "Митници"/ подадена чрез гл. юрк. Татяна Симеонова, и на началника на Митница Свиленград, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Стамова, срещу решение № 1331/23.10.2009 г. по адм. дело № 941/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, I отделение, ХIV състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4/14.03.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0153/15.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което "ГЕТ " ЕООД, гр. Свиленград е задължено да заплати публични държавни вземания: мито в размер на 5894 лв.; ДДС в размер на 7218 лв. и лихва за просрочие. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се основно в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ. В жалбата е изложено, че съгласно цитираната разпоредба следва да се прави разграничение между отнемане в полза на държавата на дадени стоки, от заплащането на тяхната равностойност. В първата хипотеза, при последващата реализация на стоките, в полза на държавата се заплащат съответните митни сборове и други държавни вземания. При присъждане равностойността на стоките, поради това, че липсват, единствено тази равностойност остава в полза на държавата, а митните сборове са незаплатени. Ответникът - "ГЕТ" ЕООД, гр. Свиленград, в писмена защита, изготвена от адв. Хорозов, излага доводи за неоснователност на касационната жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересуваната страна - Директорът на ТД на НАП, гр. Пловдив, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Счита, че съгласно чл. 229, ал. 6 ЗМ, когато стоките предмет на митническо нарушение не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и публични държавни вземания за тях, се дължат на общо основание. Следователно законодателят не приравнява присъждането на равностойността на стоките, към тяхното отнемане в полза на държавата. Твърди, че с цитираната разпоредба е въведено изключение за недължимост на митните сборове и публични държавни вземания само в случаите на реално отнемане на стоките в полза на държавата. Върховният административен съд в настоящият касационен състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че на 02.03.2005 г. на територията на страната през МП "Капитан Андреево" с товарен автомобил, рег. № X 3161 АМ са въведени 1497 колета разнообразни стоки с получател "А. И. С." ЕООД - гр. Пловдив, за които на МП Капитан Андреево са извършени митнически процедури за режим транзит. Представен е ЕАД-Т, който е регистриран под № 3103/Т-381248/02.03.2005 г. Неразделна част от цитирания административен документ са товарни списъци № 1, № 2, № 3 и № 4. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Пловдив и срок за представяне на стоката - 04.03.2005 г. Оформените формуляри на ЕАД-Т, предназначени за получаващото митническо учреждение, са предоставени на отговорното лице за режима - "ГЕТ" ЕООД, съобразно изричното отбелязване за това, направено в клетка 50 на посочения ЕАД. Транзитната операция е завършена в Митница Пловдив, като представената стока е манифестирана с манифест, регистриран под № 3000/8054/02.03.2005 г., и поставена под режим внос с ЕАД № 3000/4-13736, 3000/4-13772; 3000/4-10563, 3000/4-10579, 3000/4-10586 и 3000/4-10596, всичките от 02.03.2005 г. Формуляр № 5 от цитирания ЕАД-Т е върнат служебно в отправното митническо учреждение - МП Капитан Андреево и режимът транзит е приключен. На 02.03.2005 г. в ТМУ Пловдив е извършена щателна митническа проверка, като е проверена стока с получател "А. И. С." ЕООД. Констатирано е, че броя на колетите отговарят на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. В хода на извършена последваща проверка в Митница Свиленград е установено, че върху товарни списъци № 1 и № 2 към ЕАД № 3103/Т-38124/02.03.2005 г. са извършени корекции. При сравняването на документите е установено, че в придружаващите ЕАД-Т товарен списък № 1, представени в отправното митническо учреждение - МП Капитан Андреево, и тези представени в получаващото митническо учреждение - Митница Пловдив, са налице разминавания, поради което голяма част от стоките по ЕАД № 3103/Т-38124/02.03.2005 г. не са представени в ПМУ и за тях не са заплатени митни сборове и други държавни вземания. С Решение № КА 5000/0093/28.09.2007 г. на Началника на МП "Капитан Андреево" тези задължения са определени по размер, както следва: мито 5894 лв. и ДДС 7218 лв. Задълженията не са заплатени доброволно, в следствие на което е издадено процесното ППСПДВ. По делото е приета ССЕ, която съдът е кредитирал. Разпитани са свидетели - митнически служители към проверявания период. От правна страна, административният съд е приел, че оспореното ППСДВ е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на чл. 229, ал. 6 ЗМ. Съгласно тази разпоредба в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Съдът е приел, че при тълкуване на посочената законова норма по аргумент от противното, следва да се приеме, че в случаите, в които стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митни сборове и други публични държавни вземания за тях не се дължат на общо основание. Съдът е установил, че по делото е приложено Наказателно постановление 438/05/18.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, получател по процесния ЕАД, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на процесното ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При тези данни съдът е приел, че е налице пълна идентичност на стоките предмет на оспореното ППСДВ и тези, предмет на наказателното постановление, което е влязло в законна сила. Следователно налице са условията за прилагане правилото на чл. 229, ал. 6 ЗМ, която норма се явява изключение от принципа, че административната санкция не изключва заплащането на митните сборове. В този смисъл съдът е цитирал практика на Върховния административен съд - Решение № 8425 от 29.09.2005 г. на ВАС по адм. д. № 529/2005 г., I о.; Решение № 1600 от 14.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2006 г., I о.; Решение № 6124 от 12.05.2009 г. на ВАС, адм. д. № 198/2009 г., I отделение. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ е приложима спрямо жалбоподателя в качеството му на отговорно лице на режима транзит и поради факта, че "А. И. С." ЕООД като получател на стоката, отговаря солидарно с отговорното лице за отклоняването на стоката от митнически надзор, т. е. и за двете дружества е възникнало задължение за заплащане на дължимите митни сборове като солидарни длъжници. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на чл. 102, ал. 1 ЗМ, съгласно който отговорното лице е титуляр на режима транзит, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1 получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение - обстоятелства, установени в хода на административно - наказателното производство, видно от съдържанието на издаденото НП, т. е. той също става съотговорен за приключване на този режим и съответно длъжник за плащане на митническото задължение съгласно чл. 202, ал. 1, т . 3, б."б" ЗМ. Така постановеното решение е правилно поради следните съображения: Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От точно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос е свързан с наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 6 ЗМ, съгласно който в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. По аргумент на противното, както правилно е приел съдът, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Безспорно установено в случая е, че е налице влязло в сила НП 438/05/18.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С. " ЕООД, гр. Пловдив, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на обжалваното пред АС - Пловдив ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение нормата на чл. 229, ал. 6 ЗМ, която е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. В този смисъл е и цитираната от АС практика на ВАС, включително решение № 8033/16.06.2010 г. на ВАС, I А отделение, по адм. д. № 1810/2010 г.. Достигайки по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В предвид резултата по делото, в полза на касаторите не се следват разноски по делото, а и такива не са претендирани. На ответника също не трябва да бъдат присъдени съдебни разноски, тъй като липсват доказателства за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.04.2010 г.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на I А отделение,