Решение № 6169 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2013 г.

Решение № 6169 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Фортуна 22", ЕООД, гр. Варна, представлявано от Екатерина Петрова Танева, чрез процесуалния му представител - адв. Пламен Танев, против Решение № 1716/24.10.2012 г. по адм. дело № 637/2011 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. От ответника - кмета на община - Свиленград е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд, по жалба на община - Свиленград, е била Заповед № КД-14-02-13/03.01.2011 г. на началника на СГКК - Бургас, издадена на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, във вр. с чл. 57, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С нея е одобрено изменението на КК и КР на гр. Обзор, община - Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в заличаване на имот с идентификатор 53045.503.95, с площ от 2498 кв. м и на сграда с идентификатор 53045.503.95.1, собственост на община - Свиленград и на тяхно място нанасяне на нови обекти: имот с идентификатор 53045.503.307, с площ от 484 кв. м; имот с идентификатор 53045.503.308, с площ от 894 кв. м; имот с идентификатор 53045.503.309, с площ от 485 кв. м; и имот с идентификатор 53045.503.310, с площ от 636 кв. м. Изменението е по молба на Пламен Иванов Танев, на стр. 44 от делото. Съдът, след като е анализирал събраните по делото доказателства е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че заповедта е издадена при липса на мотиви - фактически основания за издаването й, както и в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и чл. 53, ал. 2, изр. 2 от с. закон, което я прави незаконосъобразна. Според съда между страните е налице спор за материално право върху заличения имот № 95, при наличие на конкуриращи притезания за собственост, който не е разрешен по надлежния ред и се явява пречка за извършеното изменение. Решението е правилно. С оспорената заповед на началника на СГКК - Бургас е извършено изменение на приетата КК и КР на гр. Обзор, относно поземлен имот № 95, като същият е заличен, ведно със съществуващата в него сграда и на негово място са обособени четири нови имота, с различна площ, граници и собственици, на основание договор за доброволна делба от 17.03.2006 г., надлежно вписан, и чл. 57, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. Видно от договора за делба и скицата-проект към него, предмет на същия е бил поземлен имот № 1062 от неодобрения кадастрален план на гр. Обзор от 1989 г., идентичен на имот № 95 по одобрената КККР от 2006 г. Изменението на КК и КР по реда на чл. 57, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., трябва да съответства на изискванията на чл. 58, чл. 59 и чл. 60 от с. наредба, както и на чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКИР. Това означава, че скицата - проект за делба следва да е по образец, одобрен от АГКК и договора да включва идентификаторите на имотите, поставени в съответните дялове, което в случая не е спазено. Съдът правилно е установил, че производството по изменение е започнало по неподписано заявление от неидентифициран собственик и при наличие на спор за материално право между оспорващия-община Свиленград и ответниците, заинтересовани лица, вписани в КР като собственици на заличения имот 95, съответно като собственици на новообразуваните четири имота. Изменението на КККР при делба на поземлен имот е свързано с промяна на основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР относно този имот, което отговаря на законовото основание за изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Поради това и при наличие на спор за материално право, както е в случая, изменението на КККР е следвало да бъде отказано, до разрешаването на този спор по общия исков ред от гражданския съд. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че такъв спор е налице, предвид на това, че приключилите съдебноадминистративни производства, по които община - Свиленград е била страна относно оспорванията на заповедта на ИД на АГКК от 2006 г., за одобряване на КККР, относно имот № 95, не са съдебни производства на граждански съд, с които е разрешен този спор за собственост между общината, касатора и ответниците по отношение на него, а имат за предмет - административен акт. Поради това същите не могат да бъдат противопоставени на общината, а още по-малко, че с тях е налице сила на присъдено нещо относно този спор за собственост. Решението е правилно и поради това, че със заповедта се заличава като обект на кадастъра недвижим имот - сграда, която съществува, което не може да стане без съгласието на собственика и без заповед на кмета за събарянето й. За нуждите на кадастъра е без значение начина на изграждане на тази сграда - дали е законно или не. След като съществува като обект на недвижима собственост, отразена е в КККР от 2006 г., заличаването й с процесната заповед е незаконосъобразно. Изменението е незаконосъобразно и поради това, че границите на имот № 95 в одобрената от 2006 г. КК са нанесени с условен знак, че са спорни. Като е съобразил всичко това и е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като я е отменил, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение