Решение № 13143 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2009 г.

Решение № 13143 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Пламен Дончев Първанов от гр. София срещу заповед К-1139 от 09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати се и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор по делото, че жалбоподателят е служител в системата на МВР 25 години и е заемал различни длъжности. С оспорената заповед са прекратени служебните му правоотношения като началник сектор в МВР (бивша Главна дирекция "Жандармерия ") категория "В", която длъжност е заемал до 10.03.2009 г., когато му е връчена заповедта и е подписал акт за напускане на длъжността. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 01.03.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 25 години, 00 месеца и 28 дни, при общ трудов стаж 28 години, 04 месеца и 02 дни. В съответствие с тези данни със заповед К-1139 от 09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, предмет на оспорване, административният орган като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изисквания по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР - 25 години. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателя. По отношение възражението на касатора, че с оспорения административен акт е освободен от несъществуваща длъжност, касационната инстанция намира, че предмет на съдебен контрол е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с МВР, за което няма спор, че е съществувало като действително към момента на издаване на оспорената заповед. Конкретната длъжност на служителя е само един от елементите на това правоотношение, а не е единствената характеристика, поради което в конкретния спор няма неяснота относно обекта на обжалваната заповед, за да е налице основание за нейната незаконосъобразност. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,