Решение № 2896 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2020 г.

Решение № 2896 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Майдавски, подадена чрез адвокат Божкова, срещу решение № 585/24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1361/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу против Решение № 1012-22-139#1 от 17.09.2019. на Директора на ТП на НОИ- София област, с което е оставено в сила Разпореждане № 26/16.07.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-София-област. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата Директора на ТП на НОИ София–област взема становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски. Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма и съдържание. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да може да се направи извод, защо жалбата е приета за неоснователна. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Потвърденото с оспореното решение Разпореждане № 26/16.07.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-София-област, също е издадено от компетентен орган. Не се констатирали процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Достигнал е до извод, че решението е правилно и от материалноправна гледна точка. Съобразил е, че съгласно императивните законови изисквания правилно пенсионния орган е зачел записванията в представените от Майдавски трудова книжка и удостоверения, тъй като други установявания няма. В съдебното производство жалбоподателят не провел доказване различно от установеното пред органа. Съдът не кредитирал заключението на вещото лице относно обстоятелството, че трудът, положен от жалбоподателя като инпрегнатор е от втора категория, доколкото същата се позовава на длъжностна характеристика прочетена в интернет пространството. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните. Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, са представени и приети от съда като писмени доказателства - оригинални документи – осигурителни книжки с описани осигурителни периоди, трудова книжка на името на жалбоподателя, удостоверения от работодателите му, в които е посочен трудовият му стаж. Относно спорният въпрос, следва ли да се зачете осигурителният стаж, описан в представените от заявителя и оспорени от него в жалбата пред съда, без да представи други доказателства относно твърденията си – в трудова книжка № 233/16.10.1971 г., обр. УП-3, № 38/29.03.2019 г. и обр. УП-2, № 37/29.03.2019 г., като такъв от трета категория, както е прието от пенсионния орган или като такъв от втора категория, както твърди жалбоподателя, следва да се отбележи следното. Правилно е съобразено, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Със Заявление № 2113-22-81/22.01.2019 г., Майдавски е поискал отпускане на лична пенсия. Към заявлението е приложил обр. УП-3, изх. № 38/29.03.2019 г. и трудова книжка № 233/16.10.1971 г., издадени и оформени от "Реставрация" ЕАД ( правоприемник на "Национален институт за паметниците на културата" ), където за спорния период е описан осигурителен стаж за времето от 16.09.1974 г. до 01.08.1976 г. на длъжност "зидаро-мазач" и от 01.08.1976 г. до 01.02.1993 г. на длъжност "импрегнатор". В представените документи и посочено, че положеният труд през този период е от трета категория. Този труд е зачетен като такъв от трета категория от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, в Разпореждане № 26/16.07.2019 г. Разпореждането е оспорено пред Директора на ТП на НОИ. Към жалбата не са приложени други доказателства освен приложените към Заявление № 2113-22-81/22.01.2019 год. Съобразявайки събраните по преписката доказателства - трудова книжка № 233/16.10.1971 г., обр. УП-3, № 38/29.03.2019 г. и обр. УП-2, № 37/29.03.2019 г., Директора на ТП на НОИ правилно и законосъобразно е отхвърлил жалбата на Майдавски против Разпореждане № 26/16.07.2019 г., като е прието, че не са представени доказателства от страна на заявителя изпълващи хипотезата на т. 26 и т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.); Следва да се подкрепи становището на административния орган, че приложимостта на т. 26 от ПКТП (отм.); във всяка конкретния хипотеза се обуславя не само от характера на полагания труд и длъжностите, заемани от осигурeните лица, но и от мястото на полагане на труда, а именно строително-монтажни предприятия и организации, сред които НИПК Средец не попада. В т. 26 от ПКТП (отм.); ; е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и трудът на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, какъвто безспорно не е положеният от касатора труд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,