Решение № 1038 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2014 г.

Решение № 1038 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп", седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Позитано" № 5 срещу Решение № 724-03 от 5.08.2014 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С обжалваното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 302, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането, наложил на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" принудителна административна мярка, с която го задължил да въведе определени индикатори в информационната си система и ръководителят на службата за вътрешен контрол ежемесечно да докладва на управителния орган за пропуските по спазване на сроковете за произнасяне като копие от доклада се предоставя на Комисията за финансов надзор.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" (Булстрад), счита оспореното решение за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Неправилен и необоснован счита извода на органа, че дружеството трайно не изпълнява задължението си за произнасяне в предвидените от Кодекса за застраховане срокове по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции. Изводът е направен на базата на четири влезли сила наказателни постановления, четири невлезли в сила наказателни постановления и седемнадесет акта за установяване на нарушения по чл. 105 и 271 от Кодекса за застраховането (КЗ). Независимо от легалната дефиниция на израза "трайно" - § 1, т. 38 КЗ, трайно неизпълнение на задължението не би могло да бъде установено при обработени от дружеството над 90 000 щети в рамките на посочения от органа период. Още повече, че по всеки от издадените актове дружеството е дало подробни обяснения за причината за забавяне, която е в рамките на един до пет дни и е обусловена от необходимостта от събиране на допълнителни доказателства.

Счита, с оглед на чл. 59 КЗ, че информационната система на всяко застрахователно дружество е предмет на негово решение, стига да съдържа императивно посочената от закона информация. Сочи, че считано от 2010 г. в информационната система на дружеството са заложени индикатори, които сигнализират за изтичане на срока за произнасяне по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, а така също има готовност да заложи индикатори и за сигнализиране изтичането на срока за предоставяне на допълнителни доказателства.

Счита, че втората наложена мярка представлява пряка намеса в оперативната дейност на дружеството. Излага подробно характера, функциите и организацията на дейност на службата за вътрешен контрол като се позовава на чл. 62 КЗ и на Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователната или презастрахователната група (Наредба № 32) и с оглед на това прави извод, че заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", не може да задължава ръководителя на службата за вътрешен одит да предприема определени действия или бездействия. Сочи също, че организацията на работата на службата за вътрешен одит не позволява изпълнението на наложената мярка в посочените срокове - до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася искания доклад и е в противоречие с чл. 12 Наредба № 32 и чл. 18 от Вътрешните правила на дружеството.

Жалбоподателят представя извадка от информационната си система. Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Евгения Кало-Колова.

1. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Извода на органа за трайно и системно неизпълнение на задълженията на дружеството е направен на основата на легалната дефиниция на § 1, т. 38 КЗ и установените нарушения. Сочи, че констатациите на органа са на база проверените щети, а не на база всички 90 000 щети, които са били обработени от жалбоподателя по негови данни в периода 1.01.2013 г. - м. юни 2014 г. Сочи, че органът не е обвързан и ограничен до предмета на жалбите, с които е сезиран, поради това неоснователен е доводът на жалбоподателя основан на предмета на отправените до надзорника жалби. Наред с това нормите на чл. 107, ал. 1 и чл. 271 КЗ са императивни и всички действия застрахователят трябва да извърши в предвидените в тях срокове.

Счита за неоснователни доводите във връзка с функционалността на информационната система. Сочи, че от представената извадка от информационната система на дружеството не става ясно дали системата сигнализира автоматично, когато изтичат законовите срокове за окончателно произнасяне по застрахователните претенции с цел своевременното им приключване. Представената извадка е всъщност "справка" като в полето "дата на решаване" се вписва датата на окончателното произнасяне на застрахователя. От тази извадка може да се направи обобщен извод, че информационната система на жалбоподателя не сигнализира автоматично за изтичане на сроковете за окончателно произнасяне по заявените претенции, а в нея последващо се вписва датата на окончателното произнасяне, което не е целения с мярката резултат.

Неоснователни счита доводите на жалбоподателя за излизане извън рамките на нормативните правомощия на заместник председателя с втория диспозитив на наложената мярка. Сочи, че мярката предвижда в рамките на застрахователното дружество от ръководителя на службата за вътрешен контрол да бъдат осъществени определени действия, които изцяло са съобразени с функциите на тази служба регламентирани в чл. 62 КЗ и Наредба № 32. Изискването за представяне на заверено копие на доклада в Комисията за финансов надзор е свързано с надзорните функции на Комисията. Счита, че не са налице твърдяните от жалбоподателя пречки за представяне на доклада в определения срок с оглед на чл. 12 Наредба № 32 и чл. 18 от Вътрешните правила на застрахователя.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Магдалена Крумова.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

III. Фактите по спора:

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е застрахователно дружество, което е вписано в търговския регистър с предмет на дейност застраховане и презастраховане в страната и чужбина.

1. На 14.06.2013 г. на Булстрад било издадено наказателно постановление № Р-10-282, с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 105, ал. 3 КЗ. Наказателното постановление е влязло в сила на 27.06.2013 г.

1. На 1.08.2013 г. на Булстрад било издадено наказателно постановление № Р-10-350, с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 271, ал. 2 във вр. с ал. 1 КЗ. Наказателното постановление е влязло в сила на 30.06.2014 г.

1. На 5.09.2013 г. на Булстрад били издадени наказателни постановления № Р-10-436 и № Р-10-444, с които на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на чл. 107, ал. 1 КЗ. Наказателните постановления не са влезли в сила.

1. На 21.10.2013 г. на Булстрад било издадено наказателно постановление № Р-10-623, с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 107, ал. 1 КЗ. Наказателното постановление не е влязло в сила.

1. На 6.11.2013 г. на Булстрад било издадено наказателно постановление № Р-10-678, с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 107, ал. 1 КЗ. Наказателното постановление не е влязло в сила.

1. На 30.04.2014 г. на Булстрад били издадени наказателни постановления № Р-10-487 и № Р-10-488, с които на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 107, ал. 1 КЗ. Наказателните постановления са влезли в сила на 22.05.2014 г.

1. На 7.04.2014 г. на Булстрад били съставени актове за установяване на нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ № Р-06-306, № Р-06-307, № Р-06-308, № Р-06-309, № Р-06-310. Актовете са връчени на дружеството.

1. На 10.04.2014 г. на Булстрад бил съставен акт за установяване на нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ № Р-06-334. Актът е връчен на дружеството.

1. На 30.05.2014 г. на Булстрад били съставени актове за установяване на нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ № Р-06-571, № Р-06-572, № Р-06-576, № Р-06-577, № Р-06-578, № Р-06-579, № Р-06-581, № Р-06-582, № Р-06-583, № Р-06-584, № Р-06-578. Актовете са връчени на дружеството.

1. На 23.06.2014 г. на Булстрад бил съставен акт за установяване на нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ № Р-06-691. Актът е връчен на дружеството.

1. На 22.07.2014 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", открил производство по налагане на принудителна административна мярка на Булстрад, за което информирал дружеството.

1. На 28.07.2014 г. Булстрад представил възражение.

1. На 5.08.2014 г. заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издал Решение № 724-ОЗ, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 303, ал. 4 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) наложил на Булстрад принудителна административна мярка:

"Задължавам "ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД:

1. в двумесечен срок от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да въведе в информационната си система индикатори, които да сигнализират за изтичането на сроковете за изискване на допълнителни доказателства и за окончателно произнасяне по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. За предприетите действия в същия срок следва да бъдат представени доказателства в КФВ.

1. ръководителят на службата за вътрешен контрол за срок от една година, считано от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, ежемесечно да докладва на управителния орган на застрахователя за всички пропуски по спазването на посочените срокове и за отговорните за пропуските лица. Докладът следва да бъде писмен и да се представя пред управителния орган до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Заверено копие от доклада, както и информация за предприетите във връзка с него действия, следва да бъдат представяни в КФН в срок до края на следващия месец. "

1. Мотивите на органа са:

а) независимо, че към датата на издаване на решението административните производства по налагане на административно наказание не са приключили може да се направи категоричен извод, че дружеството трайно не изпълнява задължението си за произнасяне в предвидените в Кодекса за застраховането срокове по заявените от потребителите на застрахователните услуги претенции;

б) дейността на застрахователното дружество по уреждане на предявените претенции е регламентирана в чл. 105, 107, 271 КЗ и в Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (Наредба № 24); нормите са императивни и изцяло в защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги;

в) извода за системност на нарушението е в съответствие с § 1, т. 38 КЗ; констатациите са на база на проверените от органа щети, не на база всички обработени от застрахователя щети - 90 000 броя за периода 1.01.2013 г. м. юни 2014 г.;

г) прилагането на мярката е по целесъобразност - за осигуряване защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги, което е задължение на органа съгласно чл. 2, т. 1 КЗ и чл. 11, т. 1 ЗКФН, а изискването за въвеждане на индикатори е разпореждане за конкретна мярка с цел преустановяване на допуснатите нарушения; то не е пряка намеса в оперативната дейност на дружеството, тъй като по отношение на ръководителя и на дейността на вътрешната служба за контрол са налице правомощия на заместник-председателя - чл. 62, ал. 4 във вр. с чл. 13, ал. 6 и 7; чл. 302, ал. 2, т. 13; чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 17, ал. 1 Наредба № 32.

IV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на Булстрад за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен, с оглед на чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, да прилага принудителните административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на Комисията. Прилагането на принудителни мерки при условията на чл. 302, ал. 1 КЗ са в изричната компетентност на заместник председателя. В случая органът се позовал именно на наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ, което прави оспореното решение издадено от компетентен орган.

С решението е наложена принудителна мярка на лице, което има качеството на застраховател по смисъла на чл. 10, ал. КЗ.

1. По формата на акта:

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

1. По спазването на административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Органът уведомил жалбоподателя за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дал му възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК, и постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, в съответствие с чл. 35 АПК.

1. По спазването на материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, наложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на целта на закона.

а) по предпоставките за налагане на принудителните мерки:

Органът приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ.

Съгласно тези норми органът може да наложи принудителна мярка, когато посочения в нормата правен субект извърши действия, които водят до или чрез бездействие допуска първо, да бъдат нарушени разпоредби на Кодекса за застраховането и второ, да бъдат застрашени интересите на потребителите на застрахователни услуги. Следователно елементите на фактическия състав, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка по чл. 302, ал. 2 КЗ са: специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект, специален резултат (по т. 1) и специална цел от тези действия или бездействия (по т. 4).

Органът приел, че жалбоподателят извършил нарушения на Кодекса за застраховането. Жалбоподателят е застраховател и застрахователят е визиран в чл. 302, ал. 1 КЗ правен субект, поради което първата законова предпоставка е налице.

Органът приел, че дружеството чрез бездействие допуснало нарушения на Кодекса за застраховането. Този факт органът доказва с издадените на застрахователя наказателни постановления и актове за установяване на нарушения. От доказателствата по делото, виж по-горе т. III. 2, 3 и 7, е безспорно, че с влезли в сила на 27.06.2013 г., на 22.05.2014 г. и на 30.06.2014 г. с четири наказателни постановления са установени извършени от застрахователя нарушения на Кодекса за застраховане. Безспорно е също, че с още четири невлезли в сила наказателни постановления, виж по-горе т. III. 4, 5 и 6, и със седемнадесет актове за установяване на нарушения, виж по-горе т. III. 8, 9, 10 и 11, органът установил извършени от дружеството нарушения на Кодекса за застраховане. Безспорно е, че само четири от тези нарушения са установени по надлежния ред с оглед на чл. 64 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ, за разлика от останалите три разпоредби на алинея 1, изисква да е налице нарушаване на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Кога е налице нарушение на правна норма на кодекса установява чл. 320 КЗ. Нормата сочи, че нарушенията се установяват с акт за установяване на нарушения и с наказателни постановления издавани от посочените лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания. С оглед на това, за да е налице хипотезата на чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо нарушението на кодекса да е установено по надлежния ред. Това значи, с оглед на чл. 53 и 64 ЗАНН, нарушението да е установено с влязло в сила наказателно постановление.

В случая с четири влезли в сила наказателни постановления са установени извършени от жалбоподателя нарушения на кодекса. Разпоредбата на чл. 302, ал. 1 КЗ не поставя изисквания нито за броя на извършените нарушения, нито за техния вид. Законодателят е приел, че надзорният орган е този, който с оглед на характера на извършеното нарушение и ефекта му по отношение на целите на застрахователната дейност и надзор, трябва да прецени необходимостта от налагане на принудителна мярка при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за застраховането. За законосъобразността на предпоставката за налагане на принудителната мярка по т. 1 е достатъчно наличието на установено по надлежния ред нарушение.

При това законодателно решение броят на установените нарушения на кодекса не е водещ и единствен критерий за законосъобразността на преценката на органа за наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ, макар да има своето значение при формиране на извода на органа за необходимостта от налагане на мярката. С оглед на това нито факта, сочен от органа, за системност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 38 КЗ, е сам по себе си единствена законова предпоставка за налагане на принудителната мярка, нито факта, сочен от жалбоподателя за процентното съотношение на щетите с установено от органа нарушение спрямо общия брой обработени от дружеството щети, е законова пречка за нейното налагане. За законосъобразността на преценката на органа за наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да е налице установено нарушение, което в случая е безспорно доказано с влезлите в сила наказателни постановления. С оглед на това позоваването от органа на невлезлите в сила наказателни постановления и на актове за установяване на нарушения в хипотезата на точка 1 на чл. 302, ал. 1 КЗ е неоснователно. Тази незаконосъобразност на мотива на органа не се е отразила на правилността на крайния му извод за наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ с оглед на установените с влезли в сила наказателни постановления нарушения на кодекса.

Втората предпоставка, на която органът се позовал, за да наложи принудителната мярка е тази по чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ - действия, довели до, съответно чрез бездействия е допуснато застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Релевантни в тази хипотеза са действията или бездействията, които водят до законово установения резултат - застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги. В тази хипотеза е необходимо органът да докаже наличието на факти и обстоятелства, които дават основание да се направи обоснован извод, че с дейността си - понастоящем и в бъдеще, застрахователят застрашава интересите на потребителите.

Законът не изисква застрашаването да е установено с влезли в сила наказателни постановления, тъй като тогава би имало не застрашаване, а уреждане на интересите. Но характера на установените нарушения е индиция за поведение на застрахователя, което би могло, при липса на правопрекратяващи го факти, да доведе до застрашаване на интересите на потребителите понастоящем и за в бъдеще. С оглед на това за целите на предпоставката по чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ релевантни доказателства са не само влезлите в сила наказателни постановления, но и тези, които не са влезли в сила, както и издадените актове за установяване на нарушения, които са връчени на застрахователя.

Какво показват фактите по делото?

Първо, с четири влезли в сила наказателни постановления, три от които в рамките на два месеца преди издаване на оспореното решение, органът установил нарушение на чл. 107, ал. 1 и на чл. 271, ал. 1 КЗ. И двете разпоредби са норми, които законодателят въвел изключително в интерес на потребителите на застрахователни услуги. С тях законодателят определя императивно изискване за срока, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията, с която е сезиран. Тук не става въпрос за съдържанието на произнасянето, а единствено за неговия срок. Формалното непроизнасяне в установения срок ex lege значи нарушение на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Извършените от жалбоподателя нарушения на чл. 107, ал. 1 и на чл. 271, ал. 1 КЗ са индиция, че начина, по който осъществява застрахователната дейност допуска такова поведение.

Второ. С четири невлезли в сила наказателни постановления и със седемнадесет акта за установяване на нарушения, издадени в рамките на по-малко от година и основно в рамките на три-четири месеца преди издаването на оспореното решение, органът установил същите нарушения на чл. 107, ал. 1 и на чл. 271, 1 КЗ. Тези актове, макар и невлезли в сила и следователно неползващи се с материална доказателствена сила за соченото в тях нарушение, са доказателство, което съдът следва да цени в контекста на предмета на доказване - не извършено нарушение, а застрашаване на интересите на потребителите. В този контекст и като отчита доводите на жалбоподателя досежно установеното с тези наказателни постановления и актове - че за някои от случаите е било необходимо извършването на допълнителни проучвания, че жалбите до надзорния орган са свързани не със закъснението за произнасяне, а с постановения отказ, че закъснение в рамките на няколко дни не е съществено, дават основание да се приеме, че в осъществяването на дейността на жалбоподателя са налице предпоставки, които правят възможно застрашаването на интересите на потребителите. Доводът на жалбоподателя, че установените от органа нарушения са незначителен брой спрямо общия брой на обработените от него щети е неоснователен, тъй законът нито в чл. 107, ал. 1, нито в чл. 271, ал. 1 КЗ сочи, че на определен процент от предявените претенции трябва да бъде отговорено в определения срок. Напротив. Изискването и на двете разпоредби е императивно и относимо за всички и за всяка една претенция. С оглед на това никакви доводи свързани с характера на претенцията и с необходимостта от събиране на доказателства не биха могли да влияят на изпълнението на задължението в определения срок. Тези доводи само разкриват разбирането на жалбоподателя за характера на срока по чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 КЗ, разбиране, което допуща нарушаването на срока и следователно застрашава интересите на потребителите на застрахователни услуги.

И трето. По делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват по безспорен начин промяна в начина на осъществяване на дейността по разглеждане на претенциите, който да обоснове извод за отпадане на установеното бездействие, което води до застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Видно от изложеното изводът на органа за наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ за налагане на принудителна мярка е съответни на материалния закон и обоснован, при отчитане на неотносимостта на невлезлите в сила наказателни постановление и издадените актове за установява на административни нарушения към предпоставката по чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ.

б) по съответствие на принудителната мярка с материалноправните разпоредби:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 724-ОЗ от 5.08.2014 г. трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки, но и самата наложена с него принудителна административна мярка трябва да бъде в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от оспореното решение органът се позовал на разпоредбата на чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ. Разпоредбата оправомощава надзорния орган да налага принудителна мярка, която представлява писмено разпореждане за предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на допуснати нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

От Решение № 724-ОЗ е видно, че наложените с него мерки по своето съдържание представляват задължение за конкретно действие - промяна на информационната система на застрахователя и възлагане на конкретно действие на застрахователя. За да бъде обаче законосъобразна мярката е необходимо чрез нея да се постига преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

От изложеното по-горе е видно, че надзорният орган установил извършени от застрахователя нарушения на чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 КЗ. С оглед на това въпросът е създават ли наложените мерки условия за преустановяване на допуснатите нарушенията и премахване на вредните последици от тях?

С първата наложена мярка надзорният орган изисква да се въведат в информационната система на застрахователя индикатори, които да сигнализират за изтичането на сроковете за изискване на допълнителни доказателства и за окончателното произнасяне по заведените от потребителите на застрахователни услуги претенции за изплащане на обезщетения. Съгласно чл. 59, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията трябва да може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен или на друг траен носител. Законодателят е определил и задължителното съдържание на информационната система. Безспорно е, че възложената на жалбоподателя мярка не касае елемент от задължителното съдържание на информационната система. Но налагането на задължение за въвеждане на индикатори, които да сигнализират изтичането на релевантните за спазване на изискванията на чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 КЗ срокове, е инструмент на управлението на дейността на застрахователя, който би създал предпоставки за намаляване на възможността за пропускане на законовия срок за произнасяне по заявена претенция. Тоест, би допринесъл за отстраняване, в определена степен, на предпоставките, които създават среда, която позволява произнасяне извън законовия срок.

Разбира се, право на застрахователя е да прецени как да управлява дейността си, но тогава, когато надзорният орган е установил нарушения той има правомощието да наложи мярка, в т. ч. и такава, която конкретно визира изисквания към промяна на система на управлението, елемент на която е информационната система. Именно информационната система създава условията, необходими за проследяване и следователно и за контрол на процесите, в т. ч. и на процеса по произнасяне в рамките на законовия срок по предявените претенции.

Следователно характера на наложената принудителна мярка е съответен на изискването на закона - да създава предпоставки за преустановяване на допуснатите нарушения и да отстранява вредните последици от тях.

Втората наложена на жалбоподателя принудителна мярка изисква от един негов орган определени действия и докладване на надзорния орган за тяхното извършване и резултат. Органът, на когото са възложени задълженията за конкретните действия е ръководителят на службата за вътрешен контрол. Жалбоподателят твърди, че надзорният орган няма правомощия да възлага на ръководителя на контролния орган задължения. Този довод е неоснователен.

Първо, щом надзорният орган има правомощие да възлага задължения на цялото, т. е. на застрахователя, при липса на изрична правна норма, която да забранява възможността на негови органи да се възлагат определени задължения, няма нито правна, нито житейска логика да се приеме за основателен довода, че надзорният орган няма право да възлага конкретни мерки на отделни органи на застрахователя.

Второ. Видно от Решение № 724-ОЗ, негов адресат е жалбоподателят - "Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп". С посочването на ръководителя на службата за вътрешен контрол надзорният орган само е индивидуализирал конкретния орган на дружеството, комуто, с оглед на законово определените правомощия, се възлага изпълнението на мярката.

И трето. Специализираната служба за вътрешен контрол е специфичен орган на застрахователя, изрично регламентиран в закона - чл. 62 КЗ, чиито функции и правомощия са точно определени. Службата, съгласно чл. 62, ал. 2 КЗ подпомага органите на управление на застрахователя при вземане на решения във връзка с дейността и следи за тяхното изпълнение, като при изпълнение на дейността си, съгласно чл. 62, ал. 3 КЗ, inter alia, проверява и оценява спазването на закона и вътрешните актове, системата за отчетност и информация, точността, пълнотата и навременността на изготвянето на документи и отчети, системите за управление, адекватността и спазването на вътрешните процедури за приемане и разглеждане на претенции. Следователно възложените с мярката задължения на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на застрахователя не представляват нищо друго освен изрично конкретизиране на съществуващо законово задължение в частта досежно ежемесечното докладване на управителния орган на застрахователя на всички пропуски по спазване на законовите срокове. Частта, с която на ръководителя на специализираната служба се възлага задължение за ежемесечно информиране на надзорния орган разкрива две хипотези. В случаите, когато в резултат на ежемесечната проверката са констатирани нарушения в спазването на сроковете, а те винаги водят до съществени вреди за потребителите на застрахователни услуги, ръководителят на службата, по силата на законовото си задължение - чл. 62, ал. 7 КЗ е длъжен да информира надзорния орган. Следователно в тази част мярката не излиза от рамките на законово определените задължения на ръководителя на службата и от законово определените правомощия на надзорния орган - само ги конкретизира. В случаите, когато в резултат на ежемесечната проверка не са установени нарушения изискването на надзорния орган за представяне на копие от доклада е елемент на общата функция на надзор и на правото на надзорния орган да изисква и да получава информация, която е свързана със задължението му да осигури защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги - чл. 2, т. 2 КЗ.

Възлагането изрично на специализираната служба за вътрешен контрол на задължения, които пряко допринасят за системния контрол на дейността по разглеждане на предявените претенции, неминуемо цели преустановяване на нарушенията по чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 КЗ и на техните вредни последици. Следователно характерът на наложената принудителна мярка е съответен на изискването на закона - да създава предпоставки за преустановяване на допуснатите нарушения и да отстранява вредните последици от тях.

1. По съответствието на мярката с целта на закона:

За да бъде мярката законосъобразна тя трябва не само да е съответна на конкретните материалноправни разпоредби, но и на целта на закона, както и на основните принципи на административното производство.

От изложеното по-горе е видно, че и двете наложени принудителни мерки имат за цел да създадат предпоставки, при които интересите на потребителите на застрахователни услуги няма да бъдат застрашени. Защитата на интересите на потребителите на застрахователните услуги е една от посочените в чл. 2 КЗ цели на регулацията на този вид обществени отношения. С оглед на това съдът счита, че мерките са постановени в съответствие с целта на Кодекса за застраховането.

От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за тяхното налагане - чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към наложените мерки изискването за пропорционалност налага съдът да провери съобразни ли са мерките на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на първата мярка е видно, че тя се ограничава до промени в информационната система на жалбоподателя, което ноторно изисква промяна в софтуера на системата. Тази промяна не е нито технически невъзможна, нито финансово обременяваща. Такива доводи не сочи и самият жалбоподател. Напротив. Сочи, че има готовност да въведе процесните индикатори. Що се отнася до представената от него извадка от сега действащата информационна система, видно е, че тя отчита фактически изминалия период между отделните действия по разглеждане на претенцията, но не сигнализира за изтичането на законово определения срок, което цели наложената мярка.

Втората принудителна мярка в частта, в която възлага контрол и доклад на управителния орган на фактите и обстоятелствата свързани със спазването на срока, при въвеждане на първата мярка представлява нормална по обем и следователно изпълнима с наличния човешки ресурс контролна дейност. В частта, в която налага уведомяване на надзорния орган мярката е техническо действие, което не изисква финансов и човешки ресурс, тъй като е резултат от предното действие на контролния орган. Следователно и двете мерки са изпълними, без да създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. В същото време, така наложените мерки биха допринесли за подобряване на защитата на интересите на потребителите.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на Решение № 724-03 са неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и е пропорционално. Това прави акта законосъобразен и съдът следва да отхвърли жалбата на Булстрад.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд съд следва да осъди Булстрад да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд