Решение № 6505 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2017 г.

Решение № 6505 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. З., със съдебен адрес: гр. П., бул. "6-ти септември" № 152, ет. ..., офис № 108 против Решение № 1134/30.01.2017 г., постановено по административно дело № 6157/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. С атакуваното решение е отхвърлено оспорването на З. С. З. срещу Заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. на Министъра на отбраната на Р. Б., с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на министерството, и срещу Заповед № ЗС-369/27.05.2015 г., с която първата заповед е изменена чрез поправка на очевидна фактическа грешка. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с представеното писмо - предизвестие от 29.10.2004 г. е било валидно прекратено наемното му правоотношение с Министерство на отбраната, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 27, т. 9, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Касаторът твърди, че не било нарушено изискването, разписано в тези норми да не е прехвърлен жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., респективно съдът не отличил понятията "жилище" от "право на строеж на жилище". На следващо място излага доводи за това, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и наемният договор да се счита за продължен за неопределено време, тъй като наемателят е продължил да използва жилището, със знанието и без противопоставянето на наемодателя. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - Министърът на отбраната, не изпраща представител на проведеното открито съдебно заседание по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, достигна до следните правни изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдебното производство пред Върховния административен съд, тричленен състав е образувано по жалба на З. С. З. против Заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, е наредил да се изземе от жалбоподателя недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и находящ се в гр. П., ул. "Г. Р. Д." №..., ет. ..., ап. .... В хода на производството като писмени доказателства са приети всички относими документи, от анализа на които са установени следните факти: В качеството си на кадрови военнослужещ, през 1987 г. на жалбоподателя е бил предоставен жилищен имот въз основа на Заповед за настаняване № 338/26.06.1987 г., въз основа на която е сключен Договор за отдаване под наем на държавен имот, собственост на Министерство на отбраната. З. С. З. е бил освободен от кадрова военна служба със Заповед № КВ-2402/29.08.2000 г. на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., поради "организационно-щатни промени - с връчено 6-месечно предизвестие". С писмо изх. № П-1140/29.10.2004 г. на Изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост" на Министерство на отбраната, наемателят е уведомен, че сключеният договор за наем ще бъде прекратен след едномесечен срок, в който следва да се освободи жилището. Предизвестието е съобщено лично на адресата му на 18.11.2004 г. След прекратяване на наемния договор, жилището не е било освободено от наемателя, поради което е издадена процесната заповед, с която е наредено изземване на имота от З. С. З., с мотива, че се държи на отпаднало правно основание и е приложима разпоредбата на чл. 80а ЗДС. В представената административна преписка се съдържа Нотариален акт № 11/29.11.1995 г. за дарение на право на строеж, по силата на който М. Г. З. /съпруга на жалбоподателя/ дарява на дъщеря си Р. З. З., право на строеж на едно жилище, а именно: апартамент № 18 на шести етаж, вход Г в ЖСК "Миньор", състоящ се от три стаи, трапезария и готварна със застроена площ 85,52 кв. м., ведно с изба и таван. Въз основа на установените факти, съдебният състав на Върховния административен съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са го мотивирали да отхвърли подадената жалба. Приел е, че е налице основанието по чл. 80а, ал. 1 ЗДС за изземване на имот държавна собственост, тъй като имотът се е държал без основание от жалбоподателя след прекратяване на наемното правоотношение. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че писмото с характер на предизвестие от 29.10.2004 г. не е породило валидно прекратяване на наемния договор с Министерство на отбраната. Напротив, прекратяването е извършено поради неизпълнение на условията, регламентирани в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Съгласно посочената норма, в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната се настаняват под наем кадрови военнослужещи, ако те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или на община, или при прекратяване на съсобственост. Използваният в разпоредбата израз е "жилищен имот" /а не "жилище" както се твърди в касационната жалба/, което понятие е по-общо и в него съгласно чл. 111 от Закона за собствеността се включват не само недвижимите жилищни имоти, но и вещните права върху такива имоти, каквото вещно право представлява правото на строеж. В случая, съпругата на жалбоподателя е прехвърлила право на строеж на жилищен имот след 13 март 1990 г., поради което следва да се приеме, че не е изпълнено посоченото по-горе условие. Дори да се игнорират тези доводи, към момента на прекратяване на договора, наемателят не е отговарял на първото и основно условие за да ползва под наем ведомствено жилище, а именно - да притежава статут на кадрови военнослужащ, тъй като военната му служба в МО е била прекратена през 2000 г. Правилен е изводът на решаващия съд и относно отсъствие на хипотезата по § 165 ПЗР ЗИДЗОВСРБ, съгласно която наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват, тъй като правото да заемат ведомствено жилище и след освобождаване от военна служба е приложимо само за кадровите военнослужещи, които са били освободени от служба поради пенсиониране, какъвто не е процесния случай. Не е налице и хипотезата на чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както поради аргументите в тази насока, изложени в оспореното решение, така и поради следните допълнителни доводи: Посочената норма предвижда, че ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Граматичното и логичното й тълкуване сочи, че е приложима когато след уговорения срок, договорът за наем не е бил прекратен от наемодателя, тоест последният се е съгласил да бъде продължено наемното правоотношение. В случая обаче, видно от съдържанието на процесния договор е, че в него не е уговорен срок за отдаване под наем на имота, а освен това и договорът е бил прекратен с нарочно предизвестие от наемодателя, посредством което последният ясно е изразил волята си в този смисъл. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на оспореното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия