Решение № 7456 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2009 г.

Решение № 7456 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Царево, подадена чрез пълномощника адв. Евгений Мосинов, срещу решение № I-45 от 12.01.2009 г. по адм. дело № 312/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на Община Царево по заявление от 19.09.07 г. на Владимир Колев Недялков за определяне на обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ и преписката е върната за произнасяне по същество. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна. Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по жалба на Владимир Недялков Колев срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Царево по заявление от 19.09.07 г. на Владимир Недялков Колев за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. Съдът е приел, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен и го е отменил, като преписката е върната за произнасяне по същество, като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като жалбата, по която съдът го е постановил, е просрочена и следователно недопустима за разглеждане по същество. Административното производство е започнало с подаването на заявление от 19.09.07 г. на Атанаска Колева и Петя Милева - Караджова за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. Административният орган е следвало съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК да се произнесе в 14-дневен срок от постъпването на заявлението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Следователно в случая след 03.10.2007 година е бил налице мълчалив отказ на кмета на Община Бургас по подаденото заявление. Последният съгласно текста на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок следва да тече от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден административния акт. Както беше посочено по-горе, срокът за издаването на акта е изтекъл на 03.10.2007 година и от тази дата следва да тече срока, в който жалбоподателят може да упражни субективното си право да оспорва мълчалия отказ. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, предвиждаща, че мълчаливите откази се оспорват в едномесечен срок. Законът за устройство на територията е специален и предвидените в него срокове в които се обжалват регулираните с него правоотношения са задължителни за съдилищата и за страните. Само по неуредените въпроси в ЗУТ са приложими разпоредбите на АПК - чл. 213 от ЗУТ. Срокът за подаване на жалба против отказ на административен орган съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е 14-дневен, като законовата разпоредба не разграничава дали се касае за оспорване на изричен или мълчалив отказ. В случая този срок е изтекъл на 17.10.2007 година - присъствен ден. Жалбата на Владимир Недялков Колев е подадена на 09.11.2007 година, т. е. - след изтичането на предвидения срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. С оглед горното подадената от Владимир недялков Колев жалба срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Царево е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение