Решение № 7591 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2018 г.

Решение № 7591 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на комисията на чл. 210 ЗУТ при район "Овча купел" - Столична община, против решение № 6313/03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 6564/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Б. Г. против решение по протокол № 6/29.03.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РОК 16-РД-09-384/04.10.2016 г. на кмета на район "Овча купел" - СО. Съдът е изменил решението в частта му относно размера на обезщетението за частта от 203 кв. м. от имот с идентификатор 68134.4333.226, която е непосредствено засегната от специализирания ПУП - от 24563 лева на 41359.22 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗУТ изрично препраща относно определяне размера на обезщетението към чл. 210 ЗУТ, а текстът на ал. 1 изрично предвижда оценката и определяне на размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. Липсва легална дефиниция на понятието пазарни цени, не е посочен и редът, по който следва една цена да бъде определена като пазарна. В тази връзка правилно съдът е приел за пазарна цена тази, определена на база извършени сделки или по метода на пазарния аналог. Оспорената оценка е основана на критериите, заложени в Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община - нормативно определени критерии, приети за други нужди и цели, а именно - при сделки с недвижими имоти, собственост на Столична община, при административно регулирани цени, каквото не е изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Съдът правилно е приел, че с оглед изискването за определяне на обезщетението по пазарни цени, следва да кредитира оценката, изготвена от вещото лице по приетата по делото експертиза и съобразно заключението по нея. При изготвянето му вещото лице е използвало метода на вещната стойност, метода на приходната стойност и метода на пазарния аналог, в резултат на което е изчислил справедливо дължимото еднократно обезщетение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на адвоката на ответницата следва да се присъдят разноски. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в ал. 1, т. 1 до т. 3 и в съответното производство насрещната страна да дължи разноски. Следва жалбоподателят да бъде осъден на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., като размерът се определя на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав