Решение № 15528 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2019 г.

Решение № 15528 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Виа 145" ЕООД – гр. София чрез процесуалния му представител адв. З. Лазарова срещу решение № 2867/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13408/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1637/25.10.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за ангажирана солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС за дължим ДДС в размер на 208 843, 46 лв. и лихви – 25 201, 72 лв. по доставките за данъчни периоди на месеците март и май 2017 г., документирани с фактури, издадени от "Ер Виа" ООД за резервни части за самолети, инструменти и оборудване. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 4 870, 45 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е изложил каквито и да е мотиви, за да обоснове правните си изводи за наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде платен и по този начин оплакването е за немотивирано решение. Твърди се също, че съдът не е обсъдил възраженията за липсата на първата хипотеза "регистрираното лице е знаело, че дължимия данък няма да бъде внесен", на която се позовава приходната администрация и доводите, че не са представени доказателства от ревизиращите органи, които да установят наличието на предпоставките на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, както и че нито едно от посочените от жалбоподателя фактически обстоятелства и писмени доказателства не са обсъдени и взети предвид от съда, а изводите в решението изцяло почиват на предположенията на ревизиращите органи. Касационният жалбоподател не оспорва, че е налице първия изискуем кумулативен елемент от посочения фактически състав – наличието на облагаеми доставки, извършени от "Ер Виа" ООД (със сегашно наименование "Брин" ООД), както и ползването на правото на данъчен кредит по тях, пряко свързан с дължимия ДДС. Касационният жалбоподател излага доводи, че приходната администрация не е доказала при условията на пълно главно доказване наличието на субективния елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на дружеството за дължимия от неговия доставчик ДДС, а именно, че "Виа 145" ЕООД е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от "Ер Виа" ООД. Изразява се несъгласие в касационната жалба с приетото от съда, че са изпълнени условията на чл. 177, ал. 1 и 2, предл. 1 ЗДДС, което не отговаря на действителното фактическо положение. За неправилно и необосновано касаторът счита приетото от съда, че при справка в Търговския регистър, се установява констатираното от данъчните органи, че управителят на "Виа 145" ЕООД П. Балабанов и съдружника в "Ер Виа" ООД Д. Бареков са били в трайни отношения във връзка с управлението и представителството на двете дружества, както и на други, изброени в ревизионния акт. В тази връзка касаторът сочи, че съдът най-общо е споделил констатациите в ревизионния акт, без да обсъди и анализира относимите доказателства и да обоснове направения правен извод. Касационният жалбоподател излага и доводи, че приходните органи не са твърдели, нито са обосновали, че ревизираното дружество и неговият доставчик са били свързани лица по смисъла на някои от хипотезите по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, за да бъде обоснован извода на съда за трайните отношения между посочените по-горе лица. Подробни доводи са изложени в касационната жалба именно за т. нар. "трайни отношения" между Балабанов и Бареков. Касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 2549/2014 г., № 13679/2015 г. и № 4608/2017 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, вкл. и в частта за разноските, както и се претендират такива за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че при съвкупната преценка на доказателствата, че следва да се направи извод за наличие на знание макар, че по делото не са събрани преки доказателства за установяване на този факт, но същевременно законът не забранява това да стане посредством на съвкупната преценка на събраните косвени доказателства. Съдът е направил извод, че доколкото доказателствената тежест е на данъчните органи и в тяхна тежест е да проведат пълно доказване и то е направено, поради което са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС, а именно, че между П. Балабанов и Д. Бареков са налице трайни връзки, като дружествата са имали общ пълномощник, който е изготвял и счетоводните справки – С. Калева, а именно да ги представлява пред всички държавни, обществени и частни институции, като подава и получава всички необходими документи във връзка с дейността на дружеството., както и използват един и същи IP адрес за подаване на справки-декларации по ЗДДС, както и че съхраняват счетоводните и търговските си документи в гр. София, ул. "Арсеналски" № 1 и др. В тази връзка съдът е отразил в решението си, че следва да се направи извод, че формално двете дружества са имали различни управители и съдружници, но в действителност тяхното управление се е осъществявало от един и същи "център". Съдът се е позовал на решение по адм. дело № 2039/2014 г. на Върховния административен съд, в който също се приема, че когато се установи, че действителните отношения между двете търговски дружества сочат, че същите надхвърлят рамките на нормалните делови отношения между доставчик и получател, тези обстоятелства обосновават наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил и факта на разплащанията между страните по доставките, като то е извършено чрез прихващане на вземания между свързани лица, за които безспорно е установено, че са управлявани и представлявани от лицата, извършващи същата тази дейност и в ревизираното дружество, и в прекия доставчик. Обсъдено е в обжалваното решение и установените по безспорен начин договори за прехвърляне на насрещни вземания между свързани лица и е направен извод, че целта на извършеното по този начин разплащане е невнасянето на декларирания от доставчика "Ер Виа" ООД резултати в подадените справки-декларации по ЗДДС за периодите на месеците март и май 2017 г. Посочено е от съда, че макар разплащането по доставката да не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, то на общо основание е обективен факт, признат и от съдебната практика, като относим към преценката на субективната категория "знание" за невнасяне на данъка. Относно оспорването на задължението за лихва за забава съдът е приел, че правилно приходните органи са приложили чл. 16, ал. 3 ДОПК забавата на един съдлъжник поставя в забава и другия, като е цитирано от съда решение по адм. дело № 11690/2012 г. на Върховния административен съд. Направен е извод от съда че в процесния случай съотговорният жалбоподател – получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, като в тази връзка е налице позоваване от съда на съдебна практика по адм. дела № 5510/2013 г., № 9/2014 г., № 14974/2013 г. и № 1163/2016 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността по чл. 177 ЗДДС за получателя по доставката е свързана с установено невнасяне на дължимия данък по тази доставка от издателя на фактурата, тъй като той опосредява дължимостта на данъка между задълженото лице (получателя) и държавата. Изисква се в чл. 177, ал. 1 ЗДДС получателят да отговаря за дължимия и невнесен данък, доколкото е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с доставката (пряка или предходна). В ал. 3 на същата разпоредба законодателят е предвидил презумпция за знание от страна на получателя, че данъкът няма да бъде внесен ефективно. В процесния случай приходните органи са признали реалността на доставката и доколкото за получателя е възникнало правото на данъчен кредит, не се оспорва, че то законосъобразно е упражнено, поради което няма спор между страните по делото, че е налице предпоставката по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. Спорът е относно наличието на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Според тази разпоредба отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. За доказването на тази предпоставка отговорен е ревизиращия орган. Установено е по делото, че доставчикът по доставките, по които ревизиращият субект е упражнил правото си на данъчен кредит – "Ер Виа" ООД е подал справки-декларация относно ДДС по издадените от него фактури на "Виа 145" ЕООД, но данъкът не е внесен в републиканския бюджет, каквото е задължението на доставчика. Именно затова е ангажирана и отговорността на получателя като особен вид солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е възприел констатациите на ревизионния акт, че е установено знанието на получателя по доставките, че дължимият ДДС по тях няма да бъде внесен с тесните търговско-икономически взаимоотношения между управителите на дружествата – доставчик и получател Д. Бареков и П. Балабанов. Мотивите на приходните органи, респ. на първостепенния съд за това се изразяват в обстоятелството, че и двамата са били в Съвета на директорите на друго дружество "Родопски хотели" АД, както и че П. Балабанов е бил назначен по трудов договор в дружества, в които Д. Бареков е бил управляващ, представляващ и собственик на капитала, а също и че лицето С. Калева е била представляващ и двете дружества – "Виа 145" ЕООД и "Ер Виа" ООД. При това положение правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че при положение, че двете дружества се представляват от едно и също лице, което подава и получава необходимите документи пред държавни институции, между които и НАП, означава, че е доказано наличие на знание у получателя по доставките (касационният жалбоподател), че данъкът, дължим по процесните доставки, по които той е упражнил правото на данъчен кредит, няма да бъде внесен в бюджета. Общият представител на двете лица означава, че и Балабанов и Бареков са били наясно с финансовото състояние на двете дружества, в които участват, вкл. и че ДДС по доставките няма да бъде внесен. С оглед установеното по делото запориране на сметки и движими вещи на "Ер Виа" ООД. Подаването на справките декларации по ЗДДС на двете дружества – страни по доставките от един и същи IP-адрес неправилно съдът е приел, че обосновава знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, но с оглед посочените трайни търговски отношения между управителите на двете дружества наред с участието в дейността им на едно и също представляващо лице, както и работата на управителя на касатора на трудов договор в дружества на Д. Бареков, основателно е обосновало съда да приеме, че е налице предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС за знание у касационния жалбоподател като получател по доставките, че ДДС по тях няма да бъде внесен от доставчика, поради което правилно е потвърдена от съда ангажираната с ревизионния акт солидарна отговорност на касатора за невнесения данък по реда на чл. 177 ЗДДС. За знанието по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС следва да се има предвид и обстоятелството, че между страните по доставките е имало сключен договор за цесия, както и плащания чрез прихващане, предвид, че сметките на дружеството-доставчик са били запорирани, както и движими вещи, собственост на същото, поради което чрез прихващане и цесия, нееднократно прехвърлена между свързани лица, правилно и приходните органи и решаващият съд са приели, че по този начин се е целяло всякакво избягване плащането на данъци предвид, че приходните органи при извършено плащане към доставчика и с оглед наложените обезпечителни мерки - запор на сметки и движими вещи биха удържали тези суми за погасяване на данъчните задължения на дружеството-доставчик. Относно отговорността за лихви обосновано със закона и преобладаващата съдебна практика на ВАС, цитирана в съдебното решение е позоваването на чл. 16 ДОПК, като според ал. 3 отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща и задължението за закъснителните лихви. Затова, като е приел съдът, че отговорността по чл. 177 ЗДДС като особена солидарна отговорност и обхваща и отговорността не само за главницата – ДДС, невнесен от доставчика, но и за лихвите върху тази главница С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация чрез юриск. Кръстева, на Национална агенция за приходите следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 870, 35 лв. за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение