Решение № 13209 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2019 г.

Решение № 13209 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Стефанов, подадена чрез адв. Димитров, срещу решение № 1470 от 01.08.2019 г., постановено по адм. д. № 927/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1800 лв. за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 10/2017 г. на Районен съд – Каварна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното решение на основание чл. 218 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е нeоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Бургас е отхвърлил изцяло предявения от И. Стефанов иск срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800 лв., явяващо се платено адвокатско възнаграждение в производството по н. а. х. д. № 10/2017 г. по описа на РС – Каварна, приключило с отмяна на издаденото срещу касатора НП № 007/29.07.2016 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол – Черно море", за налагане на глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗРА, глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 17, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗРА, отнети в полза на държавата 40. 300 кг. риба от вида "калкан" на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА и постановено заплащане на обезщетение от жалбоподателя за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 1209 лева, за 40. 300 кг. риба от вида "калкан". За да стигне до този правен резултат, АС – Бургас, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административнонаказателни дела, е стигнал до извода, че този иск е неоснователен. Въпреки, че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на И. Стефанов е наложено административно наказание "глоба" за три нарушения и въпреки, че адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. АС – Бургас е обосновал този извод, с обстоятелството, че до приключване н. а. х. д. № 10/2017 г. по описа на РС – Каварна, с влязло в сила съдебно решение за отмяна на обжалваното НП, в административнонаказателното производство е представено единствено адвокатско пълномощно, в заверен препис, без уговаряне в него на размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение и не са приложени каквито и да било доказателства с характер на разписка за платен адвокатски хонорар. Първоинстанционният съд приел, че в производството по обжалване на НП е било изготвено само пълномощното на адвоката, но не и договорът, посредством който се твърди, че било определено и платено адвокатското възнаграждение, тъй като към онзи момент не е представен. Представеният в производството по ЗОДОВ договор за правна защита и съдействие от 04.08.2016 г., според съда не доказва исковата претенция, тъй като представлява частен документ и няма обвързваща сила по отношение на датата, на която се твърди, че е съставен. Изложил съображения, че разноските по административнонаказателното производство не се присъждат в хода на самото дело, а могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но за да се приеме, че са реално сторени е необходимо да има налични доказателства в производството по обжалване на НП. Съдът като взел предвид приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направил извод, че времето и начина на плащане трябва да е доказано по надлежния ред, като тези обстоятелства е нужно да бъдат вписани и уговорени в пълномощното. Съдът е приел, че с оглед на установеното по делото, не се установява безспорно наличието на доказателства за претърпени имуществени вреди, който да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. По горните съображения АС –Бургас е отхвърлил претенцията на касатора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съдебното решение е правилно. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да постанови решението си съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата и приложима правна уредба, за което се е и подробно мотивирал. Обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на две от задължителните, кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпване на вредите по време и до приключване на производството по н. а. х. д. № 10/2017 г. по описа на РС – Каварна или чрез представяне на безпорни доказателства за плащане в хода на производството по ЗОДОВ, съответно недоказаност за наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално плащане на сумата от 1800 лв. с проведеното административнонаказателно производство и отмененото НП, от което вредите се претендират. Договорът за правна защита и съдействие от 04.08.2016 г., сключен между И. Стефанов и адв. Д. Димитров, не установява, че действително е направен разход по производството по дело № 10/2017 г. по описа на РС – Каварна, с което се обосновава предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Договорът представен по производството по ЗОДОВ съставлява частен документ и се ползва с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие е представен едва в производството пред АС – Бургас и няма достоверна дата, като наред с това не са представени други доказателства, от които да се установява изплащането на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Такива е било възможно да бъдат представени, вкл. във връзка с осчетоводяването на сумата от адвоката, който е страна по представения в производството пред АС - Бургас договор от 04.08.2.0167 г. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи безпорен извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Правилно съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 180 от ГПК съгласно, която частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, а не и за верността на фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ, частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си. Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения с оглед разпределението на доказателствената тежест и че това е направено от съда бланкетно. Следва да се има предвид, че в случая производството е исково и се развива по правилата на АПК- чл. 203 и сл. и ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни последици. Служебното начало е ограничено и разпоредбата на която се позовава касатора чл. 163, ал. 3 от АПК не намира приложение, - тъй като се намира в Глава Х - оспорване на индивидуални административни актове. Правилно административният съд с оглед на установеното по делото е приел за недоказани, както реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на НП, така и наличието на причинно-следствена връзка между евентуално платената сума и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС – Бургас фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо приповтарянето им – чл. 221, ал. 2 изр. посл. АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение