Решение № 313 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2007 г.

Решение № 313 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. на м. на н. художествени занаяти гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 29.06.2007 г. по гр. д. № 288/2006 г., с което е оставено в сила решение от 8.07.2005 г. по гр. д. № 4644/2004 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. о. и З. на м. на н. художествени занаяти гр. С., че ищците, като наследници на акционерите на "И" АД са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. "Витоша" № 14, представляващ дворно място с площ 420 кв. м по нотариален акт, а по скица 390 кв. м, съставляващ имот № 9, включен в УПИ ХI от кв. 304 по плана на гр. С., местността ГГЦ-Г-6-част1 при посочени съседи и осъдил С. Община и. на м. на н. занаяти гр. С. да предадат владението на С. А. С., Ж. П. Ж., А. Е. Ж., И. Е. Ж., Х. Г. В., С. А. К., М. С. К., А. С. К., Г. Г. В. и В. И. К. на втори етаж (настройка) върху първи етаж от сутеренно салонно помещение по букви АБВГДЕ от скицата към заключение на вещото лице Й. Н. с площ 111,70 кв. м, състоящо се от четири стаи, заедно с тераса с площ от 41,30 кв. м по цифри 1234 от скицата на вещото лице, както и пристройка на два етажа на вътрешната сграда с разгъната застроена площ 21,60 кв. м по букви ЛАИК от скицата на вещото лице при посочени съседи. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците С. А. С., Ж. П. Ж., А. Е. Ж., И. Е. Ж., В. И. К., Х. Г. В., С. А. К., М. С. К., А. С. К., Г. Г. В. и С. Община не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да признае право на собственост в полза на наследниците на акционерите на "И" АД върху дворно място от 420 кв. м, находящо се на бул. "Витоша" № 14, гр. С., представящо имот № 9, включен в УПИ ХI от кв. 304 по плана на гр. С. и да осъди ответниците да предадат владението върху описаните по горе надстройка с тераса върху първи етаж от сутеренно салонно помещение и пристройка на вътрешната сграда съдът е приел, че акционерното дружество е придобило право на собственост върху недвижим имот - дворно място от 420 кв. м с масивна сграда от 134 кв. м и недовършена постройка в двора на 132 кв. м, служеща за склад и работилница, находящ се на посочения адрес с НА № 24/1937 г., който е бил одържавен, като част от имуществото на дружество по ЗНЧИМП. Прието, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Обектите изградени след национализацията - надстройката и пристройката нямат самостоятелен характер и се явяват присъединена вещ по смисъла на чл. 97 ЗС. Същите са построени без разрешение за строеж и строителни книжа, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ за възстановяване на собствеността върху земята, а по силата на приращението - чл. 92 ЗС, ищците са придобили собствеността и върху незаконно изградите обекти, като основание за уважаване на реституционния иск. При постановяване на решението си съдът се е позовал на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. Решението е неправилно. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗВСВОНИ собствеността върху имотите отчуждени по посочените в ал. 1 закони се възстановя, ако при влизането в сила на този закон те се намират в собственост на държавата, обществените организации или техните фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и ако те съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени. Съществена предпоставка за реституирането на собствеността е изискването имотите да са налице и да съществуват реално, като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени. В процесния случай със заповед на кмета на СГО от 6.07.1994 г. по искане на ищците - заявление от 12.10.1993 г. са деактувани магазин в партера, избено помещение и пристроено към къщата сутеренно салонно помещение, без първи и втори надпартерен етаж в лицевата къща и без изградения нов строеж над вътрешната постройка. Предмет на настоящия иск е правото на собственост върху дворното място от 420 кв. м., съставляващо УПИ ХI-9 от кв. 309 по плана на гр. С. и извършено строителство върху сутеренното салонно помещение - надстройка с тераса и пристройка, находящи се на бул. "В." № 1* гр. С., които се ползуват от жалбоподателя. Няма спор, че с нотариален акт № 24/1937 г. "И" АД е придобило собствеността върху дворно място от 420 кв. м, масивна сграда от 134 кв. м и недовършена постройка в двора от 132 кв. м, находящи се на посочения адрес, както и че имотът е одържавен като част от имуществото на дружеството по ЗНЧИМП. Правилно решаващия съд е приел, че Приложената по делото таблица към Проект за нарочен баланс на национализираното предприятие "И" АД, съставен побаланс към 25.12.1947 г. изготвен от главния счетоводител и изпълнителен директор в съответствие с Правилника за приложение на ЗНЧИМП има характерна официален документ с доказателствена сила по чл. 143 ГПК (отм.) и установява акционерното участие на лицата, чийто наследници са ищците по предявения иск, което прави възражението на касатора за липса на активна материалноправна легитимация на ищците неоснователно. Съдът е приел за установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ спорните надстройка, тераса и пристройка по характер не са самостоятелни обекти и представляват присъединена вещ по чл. 97 ЗС към основната постройка. Този извод не намира опора в доказателствата по делото - заключение на изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е обсъждала такъв въпрос. От правилния отговор на този въпрос, зависи извода налице ли са предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ за реституиране на собствеността върху спорните обекти и в този смисъл, приетото от съда, без да са били събрани доказателства, за което са необходими специални знания, представлява съществено нарушение на материалния и процесуален закон и основание за отмяна на решението. Това е така, тъй като целта на реституционния закон е да се възстанови собствеността на имотите, доколкото те съществуват, като самостоятелни обекти на собственост, особено когато в имота има извършено ново строителство при надстрояване или пристрояване, какъвто е настоящия случай. Ако надстрояването или пристрояването, макар да увеличава размера на заварените сгради, няма самостоятелен статут, то представлява приращение към последните и ще бъдат реституирани заедно с тях. Ако те имат такъв статут, не подлежат на възстановяване в лицето на собственика на имота. Съдът не е участвал активно при определяне задачата на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, поради което този въпрос не е бил изяснен. Позоваването от съда на разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ е неточно. Разпоредбата касае незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти ("земя"), които са били застроени или са направени други промени "без законно основание". В този смисъл т. 1 на Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ВКС, на което решаващия съд се е позовал също неточно. В настоящия случай имотът е бил национализиран по ЗНЧИМП и приложимата разпоредба е чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗВСВОНИ, респ. приетото с Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС. Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, чрез която да се изяснят характеристиките (статута) на новото строителство извършено при надстрояването и пристрояването и по-конкретно новоизграденото чрез надстрояване и пристрояване може ли да се обособи като самостоятелен обект на собственост, съобразно нормативите за устройство на територията. Едва след отговора на този въпрос съдът следва да направи правните си изводи. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.