Решение № 297 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г.

Решение № 297 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. Л. К. чрез свой защитник е отправил на 6 април 2010 г. до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което го е осъдил Русенският районен съд. Оспорената присъда - 204 от 28 септември 2009 г. по нохд № 2022/2009 г., е за това, че на 10 септември 2008 г. К. е извършил две престъпления: хулиганство - по чл. 325, ал. 1 НК и закана с убийство на П. С. Т. - по чл. 144, ал. 3 НК. Наложените наказания са съответно 1 г. и 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода, а общото наказание за съвкупността от двете престъпления - по-тежкото от двете, условно с тригодишен изпитателен срок. Съдебният акт е влязъл в сила без да бъде проверен от следващата инстанция - Русенския окръжен съд, поради просрочване на въззивната жалба, подадена от името на подсъдимия. Искането за възобновяване съдържа позоваване на всички основания за него във връзка с чл. 348, ал. 1 НПК, както и доводите, за които е сметнато, че го подкрепят, за да бъде осъденият оправдан още в тази инстанция. Според прокурора пред ВКС - единствената страна, взела участие в съдебното заседание, искането е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорената присъда. Тя не е засегната от претендираните основания за възобновяване на делото. Липсва нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Аргументите за него са всъщност от процесуално естество: че в диспозитива на обвинителния акт не бил посочен признакът "непристойни" за хулиганските действия и този недостатък бил пренесен в присъдата; че не била доказана закана точно за убийство, при това да е възбудила основателен страх у заплашения. Тези аргументи обаче не потвърждават и второто от основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Липсва нарушение на процесуалния закон по смисъла на последната разпоредба, защото изтъкнатият пропуск, от една страна, е несъществен, а твърдението за недоказаност, от друга страна, е неоснователно. В първата насока за осъществяване на правото на защита е по-важно, че инкриминираните действия са подробно посочени (на публично място и в присъствието на други лица К. крещял, обиждал и нанесъл побой на Т., а според обвинителния акт - със своя автомобил К. преследвал автомобила на Т. и му препречил пътя); във втората насока е доказано не само отправянето на израза "Ей сега ще те размажа", който очевидно включва и умъртвяването на заплашения, но и едновременното с него насочване на пистолет към главата му. Липсва, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на т. 3 на чл. 348, ал. 1 НПК, доколкото възраженията в тази насока са поставени в зависимост единствено от наличието на първите две основания за възобновяване (разглеждането на последното основание за възобновяване в такава зависимост е неправилно, защото всяко едно от трите основания е със свое собствено приложно поле - вж. указанията в този смисъл в т. р. 51/64 - ОСНК, които не са загубили актуалността си). Ръководен от изложеното и от останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение