Решение № 2690 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2012 г.

Решение № 2690 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Занков против решение № 725 от 14.02.2012 г. по адм. дело № 4525/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № З-2337/13.04.2011 г. на директора на Главна дирекция "Криминална полиция" при Министерството на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена, без да са налице посочените в нея основания за прекратяване на служебното правоотношение, не са събрани всички относими доказателства и не са обсъдени всички доводи и възражения на страната. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена или евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", конституиран като правоприемник на органа - издател (определение от 18.02.2013 г.) оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 246, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са изпълнени. В съответствие с нормата на чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 268а, ал. 3, от ППЗМВР заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването след предложение на началника на РУ "Транспортна полиция" - Варна, в което се съдържат данни за това, че с решение № 26/19.07.2000 г. по НАХД № 26/2000 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 4.08.2000 г. (писмо изх. № 380/4.04.2011 г. на Варненския военен съд) жалбоподателят Занков е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В случая е установено, че жалбоподателят, държавен служител категория Е, I степен, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУ "Транспортна полиция" - Варна при отдел "Транспортна полиция" на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание "глоба". Решението е влязло в сила и е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс), поради което съображенията на касатора във връзка със законосъобразността на този акт не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. При тези данни и с оглед обстоятелството, че не са налице основания за дисциплинарното уволнение на служителя (наказаното по чл. 78а от НК лице се счита за неосъждано), правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението на касатора, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР не може да се приложи към разглеждания случай, тъй като е приета през 2006 г., е неоснователно. Законът за Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.05.2006 г. въвежда конкретни изисквания, на които служителите във ведомството следва да отговарят (чл. 179 от ЗМВР), като отсъствието на някое от тях е пречка за заемане на длъжност в министерството. Разпоредбата създава единни критерии за заемане на държавна служба в МВР към всички служители във ведомството, независимо от времето на назначаването им. Следователно наличието на основания за несъвместимост със заемането на служба в МВР се преценява, както при назначаване на служителя, така и във всеки момент от преминаването на службата. Тъй като правоотношението на Занков е в сила и след 2006 г. тези изисквания се прилагат и към него. В този смисъл доводът на касатора, че на разпоредбата е придадено обратно действие не може да бъде споделен. В закона не е установен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, за който е установено, че съществува несъвместимост със заемането на служба в МВР, поради което фактът, че обстоятелството, водещо до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е настъпило през 2000 г. е без значение. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл също са неоснователни. С издаването на процесната заповед е спазена и целта на закона - на работа да останат служителите, за които не е налице несъвместимост със заемането и изпълняването на държавна служба в МВР съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Поради това възражението за несъответствие на административния акт с целта на закона е неоснователно. Съображението, че с прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят фактически е наказан за трети път за едно и също деяние, тъй като за извършеното са му наложени административно наказание по чл. 78а от НК и дисциплинарна санкция, също не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР урежда различни основания за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители, като само в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е предвидено налагане на наказание. Останалите разпоредби нямат санкционен характер, а предвиждат различни условия, при които оставането на държавна служба в МВР е недопустимо. Такива е и нормата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР, която урежда един от случаите на обективна невъзможност за изпълнение на служба в МВР, поради наличие на основния за несъвместимост със заемането на държавна длъжност във ведомството. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от представеното по делото писмени доказателства. Влязлото в сила решение на Варненския военен съд, с което жалбоподателят Занков е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК установява наличието на несъвместимост по смисъла на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заемане на държавна служба в МВР и е предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Ето защо заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, е в съответствие със събраните доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Ето защо отказите на съдебния състав да събере доказателства относно законосъобразността на решението, с което на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 78а от НК (т. 1 и т. 3 от жалбата), да приложи личното кадрово досие на страната и да допусне доказателства за служителите, които работят в МВР и са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК не представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Събирането на първата група доказателства е недопустимо, тъй като извършеното от жалбоподателя, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за страните, държавните органи и за гражданския съд и не може да бъде преразглеждан инцидентно в настоящото производство, а останалите доказателства са ирелевантни за правния спор и не могат да повлияят на изводите за законосъобразността на административния акт. Ето защо касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,