Решение № 1753 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2020 г.

ВАСI отделение10.02.2021 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 3824 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 2595/2020 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 61 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на "Максима България" ЕООД Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С 278-0403502 от 09.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин "Т-Маркет", находящ се в гр. София, ул. "Баба Илийца", № 2, стопанисван от "Максима България" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, потвърдена с Решение № ГДФК-13/4.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" при ГДФК в НАП. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "Максима България" ЕООД разноски в общ размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1753 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Максима България" ЕООД, чрез адв. В. Владимирова срещу Решение № 3824 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 2595/2020 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 61 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-С 278-0403502 от 09.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин "Т-Маркет", находящ се в гр. София, ул. "Баба Илийца", № 2, стопанисван от "Максима България" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, потвърдена с Решение № ГДФК-13/4.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" при ГДФК в НАП. С обжалваното решение в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по делото и не е разгледал и обсъдил събраните доказателства, поради което е направил погрешна преценка на относно спорните и безспорни факти, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди, че при извършената проверка в търговския обект на 3.01.2020 г. са представени копия на паспортите и свидетелствата за регистрация на трите ФУ, като това обстоятелство е безспорно между страните, същото се потвърждава от изявлението на процесуалния представител на ответника в проведено о. с. з. на 18.06.2020 г. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост и във връзка с предмета на спора показанията на свидетеля Ал. Безсолнаков. Според касатора, по делото е ясно установено, че не са настъпили вреди за фиска и липсва възможност за настъпването на такива. Развива довод, че в чл. 42 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и в ЗДДС, не е ясно и точно въведено задължението за съхранение в търговския обект на оригинали на документите. Твърди, че съдът не е обсъдил довода за неправилното препращане в потвърждаващото заповедта решение към разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата. Излага доводи за противоречие на заповедта с целта на закона и противоречието и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според касатора, наложената ПАМ не е годна да изпълни законовите си функции, тъй като изпълнението й е отменено с Постановление от 8.07.2020 г. на контролния орган. В заключение излага довода, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. В обобщение се иска отмяната на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Ответникът по касационната жалба – началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Чутуркова оспорва същата, като изразява становище за нейната недопустимост поради отпаднал правен интерес у касационния жалбоподател да обжалва съдебния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-С 278-0403502 от 9.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин "Т-Маркет", находящ се в гр. София, ул. "Баба Илийца", № 2, стопанисван от "Максима България" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, потвърдена с Решение № ГДФК-13/4.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" при ГДФК в НАП. Установено е, че на 3.01.2020 г. в 17: 20 часа е извършена проверка на обекта относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство. При проверката е установено, че в търговския обект не се съхраняват и при поискване не са представени свидетелствата за регистрация и паспортите на монтираните в обекта фискални устройства модел "WINCOR NIYDORF" с ИН на ФУ BN011068 и ФП № 5101/1974; BN011039 и ФП № 5101/1945 и BN011070 и ФП51011976. Установените факти и обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка ПИП сер. АА № 0403502/3.01.2020 г., подписан без възражения от представител на дружеството. Въз основа на тези факти приходният орган е приел, че дружеството като задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /нар. Наредбата/ не е спазило реда и начина за съхранение на документи, издадени във връзка с работата на фискалните устройства в обекта, с което е изпълнен състава на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: съхранението на документите във връзка с функционирането на фискалните устройства е нормативно установено, като цели осъществяване на контрол върху въведените в експлоатация касови апарати; неспазването на задължението винаги води до негативни последици при упражняването на контрол от страна на НАП, тъй като липсата на документите прави невъзможно установяването на множество факти във връзка с изискванията на Наредбата; липсата на свидетелства и паспорти на фискалните устройства води до извода за ненадлежна отчетност, същия извод се налага и предвид масово популяризираните промени в Наредбата в сила от 1.01.2019 г.; с извършеното бездействие се създават предпоставки за извършване на множество други нарушения; липсата на документите на фискалните устройства пряко рефлектира върху достоверността на вписванията в счетоводните регистри на дружеството по ЗДДС и ЗКПО. В обобщение е посочено, че с оглед вида на вредата, която се цели да бъде предотвратена, определеният срок от 3 дни не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която ЗНПАМ се издава. В хода на съдебното производство за изясняване на спорните факти и обстоятелства е разпитано, като свидетел лицето Ал. Безсолнаков на длъжност главен счетоводител в "Максима България" ЕООД. Съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Приел е, че оспорената заповед и потвърждаващото я решение са издадени от компетентни органи по приходите. ЗНПАМ отговаря на изискванията за форма и съдържания по чл. 59 от АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните доказателства и обясненията на свидетеля, като е приел за безспорно установен факта, че свидетелствата за регистрация и паспортите на фискалните устройства съществуват, но същите не се съхраняват в оригинал в търговския обект. Съдът е отхвърлил твърденията на оспорващия, че при проверката са представени копия на документите. В тази връзка се е позовал на съставения от проверяващите протокол, подписан без възражения от зам. управителя на обекта, в който не е обективирано твърдяното обстоятелство. Посочил е също, че свидетелят Безсолнаков в обясненията си е заявил, че не си спомня дали такива документи са били представени на хартиен носител или е имало проблем с компютъра на управителя. Първостепенния съд е разграничил случаите, в които с чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата е вменено задължението в търговските обекти да се съхраняват оригинали на документите, с тези в които е разпоредено да се съхранява копие на свидетелството за регистрация на ФУ по чл. 42, ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 8 от 2020 г.). Прието е за неправилно разбирането на жалбоподателя, че посочената правна норма не въвежда задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата да съхраняват оригинал на документите. Съдът е обосновал извода, че стационарният търговски обект на лицето по чл. 3 е мястото, където следва да се съхранява оригинала на свидетелството за регистрация на фискалните устройства. Прието е, че с извършеното деяние са нарушени цитираните в акта разпоредби от Наредбата, като изложените в заповедта мотиви отговарят на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и са достатъчни за извършване на проверка за законосъобразност на всички основания, включително и относно съответствието на заповедта с целта на закона. Съдът е приел, че мотивите относно срока на ПАМ са относими с извършеното нарушение, като е обсъдил подробно изложеното в акта. В допълнение е посочил и констатациите за установена съществена разлика в размер от 1837, 48 лв. между разчетната касова наличност от ФУ № 2 с ИН на ФУ BN011039 и фактическата наличност. Във връзка със срока на ПАМ съдът е посочил, че при съобразяване на принципа на съразмерност и с оглед тежестта на нарушението законосъобразно органът е определил срок от 3 дни на мярката, като продължителността е съобразена с целената промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект. В първоинстанционното решение е обсъдена и депозираната от дружеството молба от 9.07.2020 г., с която е поискано образуваното производство да бъде прекратено, тъй като определената имуществена санкция е заплатена и с Постановление № ФК-С278-0403502/8.07.2020 г. е прекратено изпълнението на ПАМ. Искането е прието за неоснователно, като съдът е пояснил, че заплащането на глобата или имуществената санкция има отношение към изпълнението на заповедта, но не и към нейната законосъобразност и налагането на ПАМ не е обвързано с издаването на НП. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователно се поддържа от ответника по касация за недопустимост на съдебния акт поради твърдян отпаднал правен интерес у оспорващия с оглед издаденото от административния орган Постановление за прекратяване изпълнението на принудителна административна мярка № ФК-С-278-0403502 от 8.07.2020 г. Прекратяването на изпълнението на наложената ПАМ не обуславя автоматичното прекратяване на заповедта или нейната отмяна. Доколкото с решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта за ПАМ, то за него е налице правен интерес от обжалването на съдебния акт, който е неблагоприятен. Следователно, касационната жалба се явява допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от /във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента за електронен носител. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД, респ. паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 – извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В конкретния случай не е спорно по делото, че на 3.01.2020 г. при извършената проверка в търговския обект – магазин "Т Маркет", стопанисван от "Максима България" ЕООД не се съхраняват и не са представени свидетелствата за регистрация и паспортите на монтираните в обекта три броя фискални устройства. Видно от данните по делото документите са представени на приходните органи с жалбата срещу наложената ПАМ, подадена до горестоящия орган - с вх. № 53-06-1210 от 29.01.2020 г. Необосновано съдът е приел, че в заповедта са изложени съображения за мотивираност на наложената ПАМ и нейния срок. Административният орган е посочил, че неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелствата за регистрация и паспортите на ФУ в обекта препятства възможността да се извърши проверка на ФУ, техния вид и има ли изградена връзка с НАП, дали са въведени в експлоатация. Тези съображения са изцяло бланкетни и влизат в противоречие с установеното в хода на проверката, доколкото в протокола за проверка сер. № 0403502 от 3.01.2020 г. са описани трите ФУ в търговския обект с индивидуализиращи данни - WINCOR NIYDORF с ИН на ФУ BN011068 и ФП № 5101/1974; BN011039 и ФП № 5101/1945 и BN011070 и ФП № 5101/1976. В заповедта не е отразено обстоятелството, че при проверката е извършена контролна покупка от приходните органи преди легитимация на стойност 1, 74 лева, за което е издаден фискален бон с № 000000126 от 3.01.2020 г. на същата стойност. Общото изявление на административния орган, че с извършеното бездействие се създават предпоставки за извършване на други нарушения на реда за регистриране и отчитане на продажбите чрез касовия апарат, за неяснота относно действително реализираните приходи от продажби като предпоставка за данъчно облагане по реда на ЗКПО и по ЗДДС, не може да бъде отнесено към конкретната ПАМ и преследваните от законодателя цели. Изложените мотиви за негативни последици за фиска и за опасност от настъпването на вреди не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Следва да посочи, че наличието на установена разлика между касовата и фактическата наличност, отразена в протокола за проверка, не е намерило отражение в процесната заповед за ПАМ и би имало отношение към налагане на ПАМ на друго материалноправно основание, а не и това по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ следва да бъде изведен и от факта, че считано от 12.12.2020 г. разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС е отменена. По тези съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като бъде постановено друго с отмяната на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-С 278-0403502 от 9.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото. Претендираният размер за първоинстанционното производство съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им е 988, 80 лв. Основателно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение, направено от процесуалния представител на НАП в първата инстанция, поради което и разноските следва да бъдат определени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 550 лв., от които 50 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за първата инстанция. За касационното производство не се претендират разноски от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

1