Решение № 12159 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Б. А. гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник - адв. М. Недков, против решение 23754 от 10.07.2025 г., постановено по адм. дело 3338/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 1684 от 14.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за необосновани изводите на първата инстанция относно липсата на предпоставките по чл.8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от същия закон. Излага доводи, че съдът не е обсъдил подробно обществено политическата обстановка в Сирия, както и действащото законодателство в Сирия по отношение на задължителността на военната служба и налагането на санкции за отказ да бъде отбита военна служба. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание представя писмена справка за актуалната обществено политическа обстановка към 30.09.2025г. в Сирийска арабска република, както и справка от 27.10.2025г. относно военната служба в Сирийска арабска република, приети като доказателства по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. Б. А. гражданин на Сирия, срещу решение 1684 от 14.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че административното производство е започнало по молба за международна закрила с вх.7081/04.09.2024 г. от А. Б. А. гражданин на Сирия, роден на [дата]., етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание]. С чуждият гражданин е проведено интервю на 15.10.2024 г., удостоверено в протокол 7081/15.10.2024 г. В хода на интервюто А. Б. А. е посочил, че напуснал Сирия нелегално за Турция в началото на август 2024 г., като в Турция е останал една седмица. Нелегално е влязъл в България и се предал на властите. По време на интервюто заявява, че цялото му семейство е останало в Сирия, обяснява, че семейството му живее в [населено място], а баща му пътува за Халеб, защото има трета съпруга. Твърди, че има завършен [клас] и работил като [заличен текст]. Заявява, че получил повиквателна за военна служба 15 дни преди да напусне Сирия. В интервюто посочва, че при завръщане в Сирия може да го мобилизират в армията и ще го вкарат в затвора. Излага доводи също, че е напуснал Сирия с цел да си намери работа и да може да издържа семейството си. В заключение чуждият гражданин посочва, че е напуснал Сирия, защото в района му няма сигурност и трябва да служи в казармата. Мотивира молбата си за международна закрила с проблеми, свързани с войната и влошената обща обстановка в Сирия, както и нежеланието му да служи в казармата. Декларира, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му по произход, не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. При така установеното първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е приел, че неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната и нежеланието му да служи в казармата. В тази връзка е прието от съда, че причините от личен характер за напускане на страната по произход, не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд подробно е обсъдил данните, съдържащи се в справка вх. МД -02-77 /03.02.2025 г. от дирекция Международна дейност на ДАБ-МС по отношение на актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като въз основа на нея е направен и крайният извод, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в Сирия Съдът е приел, че причините, посочени от А. Б. А. за напускането на Сирия, са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. В заключение съдът обосновал извод, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, като е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, които подробно е анализирал, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Б. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е описал подробно причините, поради които лицето е напуснало Сирия и правилно е приел, че изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и житейска реализация. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход, в неговия конкретен случай, не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Така представената история на касатора не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца, по смисъла на чл.8 от ЗУБ, е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Б. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В съответствие с чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Основната заплаха, която бежанецът сочи, е с оглед факта, че не е отбил задължителната военна служба в страната му по произход, за което, според заявеното в проведеното интервю, получил повиквателна 15 дни преди да напусне Сирия. Отбиване на редовна военна служба към редовната армия на съответната държава при определени обстоятелства е задължение на нейните граждани и в настоящия случай не може да се определи като повод и причина за искане на бежански или хуманитарен статут. В допълнение, липсват каквито и да е данни, от които да се направи извод, че при завръщането си в Сирия касаторът ще бъде извикан да отбие военната си служба, респ. че съществува реален риск той непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и наличната по делото информация, че през месец февруари 2025 г. няколко източника са съобщили, че президентът на сирийското временно правителство А. Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволното набиране на войници. Настоящата инстанция споделя и изводите на АССГ, че обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие, по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства, същите са ясни, логични и непротиворечиви. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 пр. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,