Решение № 1306 от 28.1.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2012 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 4716 от 14.08.2012г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 30 състав по адм.д. 9773/2011г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Г. П. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъда оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на административен акт уведомително писмо 02-020-6500/3984 от 02.10.2011г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта с която е отказано финансово финансиране на земеделския производител подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2 за 2010г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че отказа е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че отказа е постановен в резултат на извършени теренни проверки, за които земеделския производител е бил уведомен. Във връзка с констатациите жалбоподателят е подал писмено възражение, което не е било разгледано от административния орган, с което е нарушена процесуалната норма на чл.35 от АПК. Съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя са били мотивирани с констатации при извършени теренни проверки за следващ период на подпомагане, които значително се разминават с приетите констатации в оспорения акт, въпреки, не продължителния период от време. На следващо място съдът е приел, че е било необходимо разглеждане и произнасяне по възраженията на жалбоподателя, тъй като те са мотивирани и обосновани със значителни разминавания по отношение на констатациите за допустимия слой за подпомагане. Съдът е приел, че след като са налице значителни разминавания между констатациите в оспорения акт и тези, съдържащи се във възражението на жалбоподателя, административния орган е следвало да се произнесе и мотивира оспорения акт при съпоставка на тези данни. На следващо място съдът е приел, че при постановяване на оспорения отказ са допуснати нарушения на материалния закон, които в съществена степен засягат законосъобразността на оспорения акт. Този извод е направен след като са обсъдени и преценени всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност. В тази връзка съдът е изпълнил задължението си да обсъди заключението на вещото лице, ведно с всички представени в производството доказателства. Съдът е приел, че заключението е компетентно изготвено и потвърждава изводите на административния орган, но при съпоставка с доказателствата представени от оспорващата страна е установил, че то не отчита възраженията на жалбоподателя, депозирани и в административното производство и не е съобразено с представени от тази страна доказателства. Съдът е приел, че относими към възраженията на жалбоподателя са представи доказателства, а именно инспекторски доклади на дружество, нотифицирано да следи за спазване на изискванията на биологично земеделие, което е развивано от земеделския производител. Освен това съдът е преценил като относими към изясняване на спора и резултатите от извършени теренни проверки за следващата година, заявена за подпомагане от същия бенефициент. Всички тези доводи са довели до правен извод, че заключението на приетата експертиза не потвърждава изводите на административния орган по отношение на размера на терените, които ще се подпомагат за 2010г. С тези съображения съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне с дадение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимото право, в това число и пряко приложимите норми на общностното право. Фактите по делото са правилно и безпротиворечиво установени. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основание за постановения отказ са констатациите на извършените административни проверки. В тази връзка съдът е установил, че тези констатации се разминават с представени от земеделския производител писмени доказателства инспекторски доклади, изготвени от дружество, нотифицирано да следи за спазване на биологично земеделие. Тези възражения са били релевирани от жалбоподателя още в хода на административното производство, но по тези възражения липсват както данни за извършена проверка, така и произнасяне на административния орган в мотивите на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК, при постановяване на административен акт, административния орган следва да събере и обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованата страна. В случая такова обсъждане липсва. Настоящият състав приема, че при постановяване на оспорения акт е допуснато и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.19, § 2 от Регламент /ЕО/ 73/2009 г. от 19.01.2009г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл.10, ал.2 вр. чл.3, ал.1, т.3 от /изм./ от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване на 25.04.2010г., видно от приложеното по делото писмо изх. 13-6185 от 21.06.2011г на Министерството на земеделието и храните, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ /СЕПП/ за 2010г. представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл.34, ал.3 от АПК земеделския производител не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по него, респ. той не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на блоковете земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. Оспорения акт е мотивиран изцяло на това нововъзникнало доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл.28, ал.2 от Регламент /ЕО/ 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло административният орган да достигне до други изводи. Обосновано решаващият съд е приел, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до нарушаване на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът е приел като компетентно заключението на назначената експертиза, но при обсъждането й е достигнал до правни изводи, които са в противоречие с приетата експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съдът не е длъжен да възприеме изводите на експертизата, а обсъжда заключението ведно с другите доказателства. Именно при спазване на тази процесуална норма, съдът е изложил мотиви, поради които не възприема крайния извод на съдебната експертиза. При изпълнение на възложената задача вещото лице е работило изцяло с изходни данни на административния орган, постановил оспорения отказ. Вещото лице, както и административния орган, не е съобразило възраженията на бенефициента, както и приложените писмени доказателства, които са от съществено значение за изясняване на релевантните факти. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушенията, за които са изложени твърдения в касационната жалба. При това положение обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение решение 4716 от 14.08.2012г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 30 състав по адм.д. 9773/2011г.