Решение № 198 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2008 г.

Решение № 198 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. К. В. срещу решение от 12.12.2007 г., по гр. д. № 4139/2006 г., на Софийски градски съд, с което се обезсилва решение от 07.06.2006 г., по гр. д. № 2759/2004 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от В. К. В. срещу Г. Г. С. иск за признаване правото на собственост върху дворно място в землището на с. П., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ *, от кв. 6, с площ 560 кв. м., при съседи: улица, парцел ****Х-1414, IV-1419, VII-1416, както и за предаване на владението му на ищцата, на основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/. Ответницата по касационната жалба Г. Г. С., чрез процесуалния си представител е подала възражение, с което се иска потвърждаване на изводите на въззивната инстанция, тъй като е налице хипотезата на чл. 95, ал. 2 от ГПК (отм.). Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да прекрати производството по делото като недопустимо, въззивният съд е приел, че наследниците на К. Г. В., между които и В. К. В., са предявили ревандикационен иск за собственост от 23.11.1999 г., с който са искали от съда да се установи по отношение на Г. С. Г., че са собственици на дворно място в с. П., съставляващо УПИ VIII-1415, от кв. 6, с площ 560 кв. м., при съседи: улица, парцел, IХ-1414, IV-1419, VII-1416, както и да им бъде предадено владението на имота. Прието е, че делото не е приключило с влязло в сила решение, а ответникът по този иск - Г. С. Г. е починал на 08.11.2005 г., на чието място са конституирани неговите наследници по закон - Г. Г. С., Ч. Г. С. и К. Г. С. С оглед установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че предявеният от В. К. В. срещу Г. Г. С. ревандикационен иск за собственост от 16.12.2003 г. е недопустим, тъй като в съдилищата има висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото, на основание чл. 95, ал. 2 ГПК. Касационната жалба на В. К. В., чрез адвокат С, срещу решение от 12.12.2007 г., по гр. д. № 4139/2006 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за липсата на идентитет в предмета и страните на двете дела, които да обосновават приложението на чл. 95 ГПК (отм.). Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Допустимостта на повдигнатия правен спор за собствеността на недвижим имот се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо. Въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото и е направил изцяло законосъобразни правни изводи. Установено е, че след предявяване на ревандикационен иск от 23.11.1999 г., от наследниците на К. Г. В., ответникът по това дело е прехвърлил спорното право на Г. Г. С., която след смъртта на Г. С. Г., починал на 08.11.2005 г., е конституирана като ответник в същото производство. Правният спор не е приключил с влязло в сила решение на съда, но срещу Г. Г. С. е предявен самостоятелно ревандикационен иск на 16.12.2003 г., от В. К. В., която също обосновава правото на собственост, в качеството й на наследник на К. Г. В. Съгласно чл. 95, ал. 2 от ГПК (отм.)., когато в съдилищата има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Въззивният съд правилно е преценил, че предмет на двете дела е правото на собственост на дворното място в с. П., а след смъртта на Г. С. Г., в съдилищата са били висящи две дела между същите страни и за същото искане, което е мотивирало съда да прекрати по-късно заведеното дело. Доводите на процесуалния представител на касатора, че исковите производства са различни, тъй като по настоящото дело няма молба по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), което е аргумент само за присъединяване на делата, но не за прекратяване на по-късно заведеното, са несъстоятелни. Искането за отмяна на нотариалния акт, който е легитимирал Г. С. Г. за собственик на спорния имот, е последица от предявения ревандикационен иск и не е основание да се приеме различие в споровете по двете дела. Още повече, че в първоначалното дело изрично е направено искане за отмяна на същия нотариален акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), с което не се нарушава по никакъв начин интереса на ищцата в същото производство. Предвид изложеното, въззивното решение е правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да се остави в сила, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение