Решение № 15159 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2011 г.

Решение № 15159 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Борислав Георгиев Георгиев е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК на влезлите в сила решения от 5.01.2009 г. по адм. д. № 307/2008 г. на Кюстендилския административен съд и от 30.11.2009 г. по адм. д. № 4073/2009 г. на Върховния административен съд. В искането се твърди, че съдебните решения са основани на документ, който в последствие е бил отменен. Това е заповед № 14/11.08.2008 г. на главния архитект на община Дупница, с която са отменени удостоверения за търпимост № 57 от 24.04.2004 г. и № 33 от 10.04.2008 г. Заповедта е отменена с влязло в сила на 26.05.2010 г. съдебно решение. Молителят иска отмяна на двете решения и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците по искането за отмяна не са взели становище. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доводите в искането за отмяна и доказателствата по делото и установи следното: С решение от 5.01.2009. по адм. д. № 307/2008 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Борислав Георгиев Георгиев срещу заповед № ДК-09-15/24.04.2008 г. на началника на РДНСК Кюстендил. С нея е спряно изпълнението и е забранен достъпът до строеж, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж и инвестиционен проект - чл. 224, ал. 7 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ. С решението си Върховния административен съд е оставил в сила това на Кюстендилския административен съд. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК е необходимо съдебните решения, чиято отмяна се иска да да се основават на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая тази хипотеза не е налице. Предмет на заповедта, която молителят Георгиев е обжалвал пред Кюстендилския административен съд е спиране и забрана за достъп до строеж, който се извършва без строителни книжа. Кюстендилският административен съд не е основал своето решение на заповед на главния архитект на община Дупница, с която са отменени удостоверения за търпимост от 2004 и 2008 г. Тази заповед не е била включена в доказателствения материал по делото. Освен това Кюстендилският административен съд е приел, че в това производство е неприложим § 16 ПР ЗУТ, тъй като обжалваният административен акт не разпорежда премахване на незаконен строеж, нито забранява ползването на такъв. С него се разпорежда спирането на действия - извършването на строеж без строителни книжа и достъпът до него. Кюстендилският административен съд е обсъдил удостоверенията за търпимост, но не ги е кредитирал не заради заповедта на главния архитект на Дупница, а по посочените по - горе съображения и за това, че те имат доказателствена сила само при сделки с предмет строежи по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Кюстендилския административен съд като законосъобразно. То също не се основава на заповед на главния архитект на община Дупница за отмяна на удостоверения за търпимост от 2004 и 2008 г. Искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,