Решение № 12604 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2020 г.

Решение № 12604 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 4498/15.04.2020 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение по адм. дело № 10435/2019 г., с което е отменена заповед № РД-09-1783/03.07.2019 г. на министъра на образованието и науката. Подържат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи, че решаващия съд неправилно е възприел, че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в смесване на двете процедури по чл. 20, ал. 2 от ЗРАСРБ и чл. 32, ал. 2 от с. з. Сочи се, че е налице подаване на жалба от заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ и след извършване на законовата процедура и постановено становище на Комисията по академична етика за налични нарушения на процедурата по избор за заемане на академична длъжност, като министъра на образованието и науката действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за отмяна на акта на ректора на висшето учебно заведение. Навеждат се доводи, че дори да се приеме наличие на смесване на двете процедури, това не представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това не се отразява върху крайния акт – дори да се повтори цялата процедура по проверка след постъпилия повторен доклад, министъра е щял да издаде отново акт за отмяна на този издаден от ректора на университета. Счита се, че възприетата от съда теза означава само на формално основание да се остави без разглеждане искане за отмяна на административния акт. На второ място се счита за неправилен и извода на съда, че заповедта е материално незаконосъобразна поради лишаването и от предмет, тъй като към момента на издаване на заповедта на министъра не е съществувало трудово правоотношение между ректора на УНСС и А. С.. Жалбоподателят сочи, че това обстоятелство не е било известно на административния орган и е ирелевантно по отношение законосъобразността на издадената заповед. Незаконосъобразността на акта на ректора на УНСС съществува, независимо от прекратяване на трудовото правоотношение и като такъв е следвало да бъде отменен от министъра. В касационната жалба са наведени подробни доводи за незаконосъобразността на съдебния акт. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на А. С. срещу заповед № РД-09-1783/03.07.2019 г. на министъра на образованието и науката да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски. Ответницата – А. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Твърди, че решението на ВАС е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост но неоснователност на подадената касационна жалба. Сочи, че правилно Тричленния състав на ВАС е приел, че административния орган при издаване на обжалвания акт е смесил две производства това по чл. 30, ал. 2 от ЗРАСРБ и това по чл. 32, ал. 2 от с. з. което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразно издаден акт, тъй като крайния акт за произнасяне от страна на министъра е с различни правни последици при двете производства. На второ място се сочи, че са правилни изводите на решаващия съд и за това, че издадената и оспорена заповед на министъра на образованието и науката е лишена от предмет, поради прекратяване на трудовото правоотношение на А. С. с УНСС преди датата на издаване на оспорената заповед. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението си Върховният административен съд, състав на седмо отделение е установил от фактическа страна, че със сключено допълнително споразумение № 282/18.12.2018 г., между ректора на УНСС и А. С., последната е преназначена на длъжност "главен" асистент в УНСС, "Архитектурен факултет", катедра "История и теория на архитектурата", след проведен конкурс по реда на ЗРАСРБ. Междувременно е установено и, че доц. д-р. Т. Цигов и гл. ас. д-р. В. Б. още на 05.11.2018 г. са подали първо до ректора на университета сигнал за извършени нарушения на чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 от ППЗРАСРБ, а след това на 20.11.2018 г. и до министъра на образованието и науката. Последния е наредил чрез заместник министъра на образованието и науката извършване на проверка за допустимост на сигнала на доц. д-р. Цигов, като е прието, че сигналът му е допустим. Същото е прието и по отношение на сигнала на гл. ас. д-р. В. Б.. С доклад от 15.01.2019 г. Комисията по академична етика представя на министъра на образованието и науката доклад по получените два сигнала в който се сочи, че решението на конкурсните комисии за допускане до участие в конкурсите е в противоречие с чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ. На 04.06.2019 г. Комисията по академична етика предлага на министъра да бъдат отменени сключените допълнителни споразумения към трудовите договори на А. С. и участника в другия конкурс В. Кашукеев. На 04.06.2019 г., ректора на УНСС прекратява трудовото правоотношение на А. С. за длъжността "главен асистент" в катедра "История и теория на архитектурата". На 30.07.2019 г., е издадена и оспорената Заповед № РД-09-1783 от министъра на образованието и науката на основание чл. 32, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗРАСРБ във връзка със сигналите на Т. Цигов и В. Б. и докладите на Комисията по академична етика с която заповед се отменя акта на ректора на УНСС № 282/18.12.2018 г. за преназначаване на А. С. на длъжността "главен асистент" в катедра "История и теория на архитектурата". За да постанови своето решение ВАС, тричленен състав на седмо отделение е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законовата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването и, адресат и разпоредителна част. Съдът обаче е приел, че оспорения акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в смесване на две различни по своята същност производства. Посочено е, че производството е започнало по сигнал по реда на чл. 30, ал. 2 от ЗРАСРБ, което има за предмет проверка законосъобразността на процедурата придобиване на научна степен и за заемане на академични длъжности, а е приключило с акт по чл. 32, ал. 7 от ЗРАСРБ, която процедура има за предмет проверка на законосъобразността на акт, с който се присъжда научна степен или възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност. В производството по чл. 30 от закона министъра има правомощие по чл. 31, ал. 7 от с. з. като издава заповед за прекратяване на процедурата, а в производството по чл. 32 от ЗРАСРБ министърът по силата на чл. 32, ал. 7 има право да издаде заповед с която да потвърди или отмени акта на висшето училище за възникване на правоотношението за заемане на академичната длъжност или за придобиване на образователна и научна степен. Решаващият съд е приел, че производството по чл. 32 от ЗРАСРБ пред министъра на образованието и науката може да се проведе само когато последния е надлежно сезиран със жалба от заинтересовано лице. Прието е, че заинтересовано лице е това което отговаря не само на легалното определение на § 1, т. 21 от ЗРАСРБ но и това което има пряк и непосредствен интерес от засягане от оспорения акт. Прието е, че лицата доц. д-р. Т. Цигов и гл. ас. д-р. В. Б. са подали сигнал до министъра на образованието и науката, тъй като нямат личен и пряк интерес от оспорване акта на ректора на УНСС тъй като не са участвали в конкурса и е следвало крайния акт на министъра да е такъв по смисъла на чл. 31, ал. 7 от ЗРАСРБ, а не такъв по чл. 32, ал. 7 от ЗРАСРБ, тъй като не е бил сезиран по съответния ред от заинтересовани лица по смисъла на закона. На второ място тричленният състав на ВАС е приел, че обжалвания акт е и материално незаконосъобразен. Съдът е посочил, че предвид нормата на чл. 32, ал. 7 от ЗРАСРБ министърът на образованието може да отмени оспорения административен акт на висшето училище, но за да постанови своето решение, следва в правния мир да съществува акт и то към датата на издаване на решението на министъра. Установено е, че 04.06.2019 г., ректора на УНСС е издал заповед № 121 с която е прекратил трудовото правоотношение на А. С., а заповедта на министъра на образованието и културата е издадена на 03.07.2019 г., т. е. след прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е посочил, че към датата на издаване на оспорения пред съда акт не е съществувало релевантно трудово правоотношение което да бъде прекратена чрез издаване на акт за отмяна на акта за преназначаване. С оглед на горното тричленният състав на ВАС е отменил обжалваната пред него заповед № РД-09-1783/03.07.2019 г., на министъра на образованието и науката. Решението е правилно. В Г. трета "Условия и ред за заемане на академични длъжности", Раздел IV "Контрол" от ЗРАСРБ са предвидени две процедури за контрол върху актове издавани от съответните ректори на висши училища. Първата е уредена в разпоредбата на чл. 30 и сл. от ЗРАСРБ, където е посочено, че министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации. Тази процедура завършва с акт по чл. 31, ал. 7 от закона с който министъра на образованието и науката прекратява съответната процедура по чл. 30. Втората административна процедура по ЗРАСРБ е уредена в чл. 32 и касае контрол върху заповедта на съответния ректор за заемане на академична длъжност или присъждане на научни степени, като по силата на чл. 32, ал. 7 от с. з. министърът на образованието и науката може или да потвърди акта на ректора или да го отмени. В предвид на горното правилни са изводите на решаващия съд, че ЗРАСРБ предвижда две процедури за контрол от страна на министъра на образованието и науката върху актовете на ректорите на висши учебни заведения, като процедурите са с различен предмет и с различни правни последици от издадения акт на министъра. Процедурата по чл. 30, започва или по проверка по собствена инициатива на министерството или по сигнал на заинтересовано лице. Тази по чл. 32 от ЗРАСРБ започна по жалба на заинтересовано лице. Кои лица са заинтересовани е посочено в § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ, а именно – всяко лице което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице. Тази норма дава само общата рамка на понятието "заинтересовано лице". С оглед обаче двете разпоредби на закона – чл. 30, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 където законодателят е посочил, че заинтересованите лица подават сигнал респек. жалба следва да се очертае по-тесния кръг от лица които имат право да инициират подобен вид производства. На тази плоскост правилно тричленният състав на ВАС е тълкувал понятията "сигнал" и "жалба" в смисъла даден им от общите разпоредби на АПК. В чл. 107, ал. 4 от АПК е посочено, че сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица т. е. законодателят не е ограничил лицата които имат право да подават сигнали, като в конкретния случай всяко лице което отговаря на изискванията на § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ има право да подава сигнал до министъра на образованието и културата и да инициира производство по чл. 30 и 31 от ЗРАСРБ. Не така стои въпроса с производството, регламентирано в нормата на чл. 32 от ЗРАСРБ. Термина "заинтересована страна" следва да се преценява с оглед чл. 147, ал. 1 от АПК където е предвидено, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай да инициират производство по чл. 32 от ЗРАСРБ биха имали лица които са участвали в конкурса наравно с лицето което е спечелило и е назначено на съответната академична длъжност, но не са класирани, тъй като по този начин техните права и закони интереси са лично, пряко увредени. Правилно тричленния състав на ВАС е констатирал, че производството пред министъра на образованието и науката е започнало по сигнал на лицата доц. д-р. Т. Цигов и гл. ас. д-р. В. Б. и е следвало да приключи с акт или по чл. 31, ал. 2 вр. ал. 6 или по чл. 31, ал. 7 от ЗРАСРБ, тъй като както се посочи по-горе при подаване на сигнал, лицето което го подава не е необходимо да има пряк, непосредствен интерес от издадения акт на министъра. Подаването на сигнал, който завършва с акт на министъра по чл. 32, ал. 7 от ЗРАСРБ т. е. с акт с който е отменен оспорения административен акт на висшето училище за заемане на академичната длъжност е недопустимо, тъй като лицата подали сигнал до министъра нямат правен интерес от обжалване акта на ректора на висшето училище т. е. те не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. В противовес на наведените в касационната жалба доводи, ВАС приема, че не е налице равенство между използваните от законодателят термини "сигнал" и "жалба", тъй като в тях се влага различно съдържание с оглед разпоредбите на АПК, а и ако нормотворецът е искал да установи еднаквост на използваните начини за сезиране на контролния орган по ЗРАСРБ то би го посочил изрично в закона, а не би използвал различни правни термини. Правилни са изводите на решаващия съд, че при издаване на оспорения от министъра на образованието и науката акт са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция на ВАС приема и, че при издаване на обжалвания акт е нарушен и материалния закон. Както се посочи по-горе целта на процедурата по чл. 32 от ЗРАСРБ е да се установи дали при протичане на конкурса за заемане на академична длъжност и за присъждане на научна степен е нарушен закона и при установяване на нарушение то да бъде санкционирано от министъра чрез издаване на акт с който да отмени акта, посочен по-горе, на съответния ректор на висше училище. В конкретния случай за да се отмени акт за назначаване на лице да заеме съответната академична длъжност – "главен асистент" в катедра "История и теория на архитектурата" следва да е налично реално трудово правоотношение и то към момента на издаване на акта на министъра на образованието и културата. Видно от доказателствата по делото е, че към 03.07.2019 г., когато е издаден атакувания пред съда административен акт на министъра на образованието и културата, не е съществувало реално трудово правоотношение между ректора на УНСС и назначената за "главен асистент" А. С. – правоотношението е било прекратено със Заповед № 121/04.06.2019 г. т. е. в правния мир не е съществувало правоотношение което да бъде прекратено от страна на министъра с издадената от него заповед. Правилно тричленният състав на ВАС е констатирал, че при издаване на оспорената заповед е нарушен и материалния закон, което е също основание предвид чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на издадения индивидуален административен акт. По така изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е правилно, като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на А. С. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., предвид представеният по делото списък с разноските /л. 22 и договор за правна защита и съдействие /л. 21/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, II колегия, петчленен състав