Решение № 7063 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2010 г.
ВАСПетчленен състав31.05.2010 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
Отхвърля като неоснователно искането, подадено от "ДЪГА ТРЕЙД" ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Тончо Ангелов Тотев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 12698/28.10.2009 г. на Върховния административен съд, Първо отделение по адм. дело № 6531/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7063 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Четиринадесета, раздел I от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от "ДЪГА ТРЕЙД" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Тончо Ангелов Тотев за отмяна на влязло в сила решение № 12698/28.10.2009 г. на Върховния административен съд, I отделение по адм. дело № 6531/2009 г. на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Поддържа се, че с влезли в сила РА № 20004036/19.11.2007 г., издаден от ТД на НАП - София на предходен доставчик "АМС - Азия Мотор Сервиз" ООД, РА № 20003455/9.10.2007 г., издаден от ТД на НАП - София на предходен доставчик "КАД СТРОЙ" ЕООД ведно с ревизионния доклад към него и РА № 20004069/27.11.2007 г., издаден от ТД на НАП - София на предходен доставчик "КТ ТРАНС" ЕООД ведно с ревизионния доклад към него се обхващат процесните периоди и данъчни задължения по ЗДДС които са предмет на решението, чиято отмяна се иска. Поддържа, че от констатациите в тях, при извършените ревизии не са установени основания за корекция на данъчните основи на извършените доставки и на начисления данък в т. ч. и към "ДЪГА ТРЕЙД" ЕООД и съдържанието на тези ревизионни актове е от съществено значение при преценката реалността на доставките към дружеството, правомерността на начисляването на ДДС и дължимостта на данъка. Поддържа се, че цитираните и приложени като доказателства РА са издадени преди започването на ревизионното производство на "ДЪГА ТРЕЙД" ЕООД, но молителя не е могъл да иска събирането им по съответния ред в административното и съдебното производство, тъй като не му било известно за съществуването им, а естеството им не предполага публичност. От друга страна, администрацията е знаела за тях и с оглед служебното начало е била длъжна да ги съобрази, но по време на административното и съдебното производство няма данни за тяхното съществуване за да бъдат поискани от молителя. За тях молителя узнал случайно след приключване на производството пред Върховния административен съд. Поддържат се доводи, че установеното в цитираните ревизионни актове е основание да се приеме реалност на доставките по отношение на молителя в разрез с констатациите на съда в решението, чиято отмяна се иска. Ответникът, Директорът на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Велико Търново взема становище за неоснователност на искането за отмяна в писмен вид. Поддържа се, че сочените нови обстоятелства нямат характера на такива и молителят е могъл да се снабди с тях при разглеждането на делото в административния съд, където е заявил че няма доказателствени искания по доказателствата. Такива не са правени и пред касационната инстанция, а извънредния сопособ за отмяна не може да служи на страната за поправка на своите грешки и пропуски за попълване на делото с доказателства. При разглеждането на делото молителят е имал възможността да иска да бъде запознат с насрещните проверки на съконтрахентите си и да иска събирането на доказателства по предвидения процесуален ред, което не е направил във вреда на собствения си интерес. Основанието на искането за отмяна изисква нови доказателства, които не са могли да бъдат приобщени при полагане на дължимата грижа от страната, каквито не са налице,, поради което молбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира молбата за отмяна за допустима като подадена в сроковете по чл. 240 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С влязло в сила решение № 12698 от 28.10.2009 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. дело № 6531/2009 г. се отменя решение № 127 от 27.03.2009 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 820/2008 г., с което е отменен данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция ОУИ Велико Търново в частта, с която за данъчните периоди м. 09, 10 и 11 на 2006 г. е отказано на "ДЪГА ТРЕЙД" ЕООД гр. Плевен, право на данъчен кредит по доставка от "Азия моторс сервиз" ООД за сумата 40150 лева, в частта с която за данъчните периоди м. 12.2006 г. и м. 01, 02 и 03.2007 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Кад строй" ЕООД в общ размер 70107.40 лева и в частта за данъчните периоди м. 04, 05, 06, 07, 09, 11 и 12.2007 г. за отказан данъчен кредит по фактури от доставчика "КТ Танс" ЕООД в общ размер от 119381.08 лева, както и в частта за разноските и вместо него е постановено, че се отхвърля жалбата на "Дъга Трейд" ЕООД - гр. Плевен, против данъчен ревизионен акт № 150800457 от 18.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 428 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която за данъчните периоди м. 09, 10 и 11.2006 г. е отказано право на данъчен кредит по доставка от "Азия моторс сервиз" ООД за сумата 40 150 лв.; за данъчните периоди м. 12.2006 г. и м. 01, 02 и 03.2007 г. - отказано право на данъчен кредит по доставки от "Кад строй" ЕООД в общ размер 70 107,40 лв., и в частта за данъчните периоди м. 04, 05, 06, 07, 09, 11 и 12.2007 г. за отказан данъчен кредит от доставчика "КТ Транс" ЕООД в общ размер от 119 381,08 лева. Жалбата срещу ревизионния акт и потвърждаващото го решение № 428/23.10.2008 г. на директора на Дирекция ОУИ гр. Велико Търново е подадена в съда на 7.11.2008 г., а цитираните и приложени като доказателство ревизионни актове са издадени през 2007 г. близо една година преди завеждането на делото в административен съд Велико Търново. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК следва да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата съдържа хипотеза за непълнота на доказателствата, която не се дължи на виновно поведение на страна във вреда на собствения интерес при разглеждане на делото, или на виновно поведение на съда, което е касационно основание, а не по чл. 239 от АПК. В настоящия случай е безспорно, че приложените ревизионни актове са били издадени преди образуване на съдебното производство в което молителят е имал осигурен пълен обем от процесуални гаранции за упражняването на процесуалните права в защита на интереса си. Искания за установяване на факти в кръга на установените с приложените ревизионни актове не са правени при разглеждането на делото, нито е искано установяване дали са извършвани ревизии на съконтрахентите му по отношение на спорните периоди и доставки което всъщност е бил предмета на доказване в спора, решен неблагоприятно за молителя с решението, чиято отмяна се иска. При така установеното бездействие от страна на молителя за събирането на доказателства, което е било в негова тежест, не могат да се приемат за основателни доводите му, че не е могъл да узнае за съществуването на издадените ревизионни актове поради естеството им. По делото няма искания до съда за установяване на тези факти от съществено значение за правилното решаване на спора, което е в преценката на молителя за защита на интересите му. Или, се налага извод, че не са открити нови писмени доказателства, тъй като те са съществували още преди образуване на съдебното производство и молителят е могъл да се снабди с тях чрез процесуалната си активност като страна по делото, което не е направил във вреда на собствения си интерес. При тези съображения искането не се основава на нови писмени доказателства, поради което основанието по чл. 239, т. 1 от АПК не се доказва и искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия