Решение № 2220 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2008 г.

Решение № 2220 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава десета, раздел първи чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Евгени Тодоров Майсторов, от името на наследниците на Георги Тодоров Майсторов против заповед № РД46 - 883/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Георги Тодоров Майсторов, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.). В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на заповедта като от съдържанието й се извличат такива за противоречие с материално правни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът, Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Влаевска взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се безспорност на факта, че наследодателят на жалбоподателя е изселил се български гражданин през периода 1913 - 1928 г., чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Също така, видно от приложената архивна преписка всички документи се намират в опис 1 от архивен фонд 719к и не са посочени като неликвидирани по опис 12 от архивен фонд 719к, а са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и за такива имоти не се дължи обезщетение съгласно § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При тези безспорни фактически обстоятелства жалбоподателят не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ и поради това доводите за непълно изплащане на обезщетението са неоснователни и като такива да бъдат отхвърлени. Жалбата е подадена в законния 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед Министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ обезщетение за наследниците на Георги Тодоров Майсторов, б. ж. на с. Орешник, Хасково, починал на 19.11.1971 г. и оставил наследници включително и жалбоподателя Евгений Тодоров Майсторов, поради липса на едно от условията, предвидени в § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - имотите не са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Жалбоподателят поддържа, че има неизплатена част от облигациите за която точно част е претенцията. Съгласно чл. 10в, ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации са тези по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и това са български граждани, или техни наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив и лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са предвидени три кумулативни изисквания за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата (ДВ бр. 87/1964 г.) и да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. Видно от представените документи с административната преписка всички те са от опис № 1, лист № д 5185 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив, съгласно заверката на гърба на всеки документите. При тези данни следва да се приеме, че наследниците на Георги Тодоров Майсторов, представлявани от Евгени Майсторов, не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като имотите на наследодателя им са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", поради което той, респективно наследниците му нямат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като вече са били обезщетени. С оглед цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания акт се констатира, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и има необходимото съдържание и при преценката включително за съответствие с материалния закон и спазване на административно производствените правила нарушения не се констатират. При изложените съображения не се констатират пороци на обжалвания акт като основания по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение