Решение № 6640 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Смолян срещу Решение № 8706 от 05.03.2026 г. по адм. дело № 13180/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). С решението е отменен отказ на директора на Областно пътно управление – Смолян при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), обективиран в Писмо рег. № 49-00-5 от 06.11.2025 г., с което е отказано съгласуване на проект за временна организация и безопасност на движението (ВОБД), издаване на заповед за въвеждане на ВОБД и издаване на решение/разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътя, във връзка с провеждане на автомобилно състезание „Рали Пампорово 2025“. Касационният жалбоподател – директорът на Областно пътно управление - Смолян, счита, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че съдът е приложил неправилен стандарт при преценката на риска, като е изискал конкретни и детайлни доказателства за наличие на опасност към момента на издаване на акта. Сочи, че в хипотезата на чл. 6 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) административният орган извършва превантивна оценка, основана на вероятност от настъпване на вредни последици, а не на тяхната сигурност. Неправилно е и тълкуването на чл. 6 НСПП. Разпоредбата поставя като задължителна положителна предпоставка „наличието на условия за гарантиране на безопасността на движението“. При липса на такава предпоставка административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да постанови отказ. С обжалваното решение съдът е излязъл извън пределите на съдебния контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК, като е извършил преценка на акта по целесъобразност. Неправилно съдът е приел, че административният орган не е изяснил фактическата обстановка, като е въвел изисквания за извършване на конкретни огледи, експертизи или технически измервания. Подобни изисквания не произтичат нито от Закона за пътищата (ЗП), нито от НСПП. Преценката се извършва въз основа на наличните данни, служебно известни обстоятелства и експертния опит на органа, включително сезонни и климатични фактори. Неправилен е и изводът на съда относно значението на становището на сектор „Пътна полиция". Това становище има съгласувателен характер и касае организацията на движението при вече допуснато специално ползване, но не обвързва административния орган относно допустимостта на самото ползване. Съдът не е съобразил и водещия обществен интерес - защитата на живота и здравето на гражданите. Първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, като не е обсъдил и приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 НСПП. В конкретния случай исканото специално ползване се изразява в провеждане на автомобилно състезание, което по своята същност предполага пълно затваряне на участъци от републиканската пътна мрежа и изключване на общия режим на движение за неопределен кръг лица. Републиканските пътища са предназначени за обществено ползване и осигуряват придвижването на граждани, включително достъп на аварийни, медицински и други служби. Следователно самото провеждане на състезанието обективно води до невъзможност за ползване на пътя за дейности от обществен интерес, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за постановяване на отказ. Това основание не изисква установяване на конкретни неблагоприятни метеорологични условия или допълнителни рискови фактори, тъй като е свързано с характера на исканото ползване и неговото въздействие върху основното предназначение на пътя. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Сдружение „Автомобилна федерация на България“ (АФБ), оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена е от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: На 30.10.2025 г. АФБ е подало до директора на ОПУ – Смолян заявления за разглеждане и съгласуване на проект/схеми за ВОБД във връзка с автомобилно рали „Рали Пампорово 2025“, както и отделно искане за издаване на заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, като в заявленията са посочени конкретни участъци от републиканската пътна мрежа и дати на провеждане 08.11.2025 г. и 09.11.2025 г., както и че към исканията се прилагат проектни материали и придружителни документи по образец. На 28.10.2025 г. е издадено становище на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Смолян, във връзка с проект и схеми за временна организация на движението за същото мероприятие, в което са изложени условия за провеждане на специални етапи при пълно затваряне на движението и отклоняването му по обходни маршрути и са дадени задължителни предписания относно организацията, сигнализацията, обезпечаването и недопускането на зрители и пешеходци в близост до трасето. В това становище изрично е посочено, че след издаване на разрешение за специално ползване на пътищата следва стопаните на пътя и общината да издадат заповеди за въвеждане на временната организация на движението, които да бъдат предоставени на сектор „Пътна полиция“ с оглед организиране на охрана на мероприятието и участие на полицейски служители. Във връзка с предстоящото мероприятие са постъпили писма от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РД ПБЗН) – Смолян, както и от „Европейски център за транспортни политики“, адресирано до министри и до председателя на Управителния съвет на АПИ, в което се съдържат твърдения за съществуващи дефицити на инфраструктурата, непочистени кални и пясъчни наноси по асфалтовото покритие, липсващи или опасни ограничителни системи, както и становище, че провеждането на състезание в периода на активна подготовка за зимния сезон е несъвместимо с процедурите по поддържане и може да застраши общата пътна безопасност, като е изразено мнение за необходимост от независим одит/оценка на риска. Налице е и писмо на АПИ, с което агенцията изразява притеснение относно провеждането на такова събитие в този период от годината и в което се съдържа заключение, че при тези климатични и теренни условия не може да се гарантира безопасността на участници, зрители, екипи и жители в района. На 06.11.2025 г. директорът на ОПУ – Смолян е издал оспорения Отказ с рег. № 49-00-5, с който, след позоваване на горепосочената кореспонденция и на въведен със заповед режим на зимно поддържане на територията на ОПУ – Смолян, е отказано да се съгласува проектът за ВОБД, да се издаде заповед за ВОБД и да се издаде решение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътя. При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 НСПП, тъй като от данните по преписката се установява, че заявеното мероприятие засяга участъци от републиканската пътна мрежа II и III клас. Приел е, че отказът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК. Посочил е, че в оспореното писмо са изложени общи съображения за зимен сезон, снеговалеж, опесъчаване и третиране срещу заледяване, наличие на разпиляна фракция и планински характер на терена, от които органът прави обобщен извод, че не може да се гарантира безопасността и поради това отказва съгласуване, заповед и разрешение, без да посочи конкретни фактически установявания за състоянието на конкретните участъци и без да формулира ясно правните основания и правната хипотеза, въз основа на които приема, че законовите предпоставки за издаване на исканите актове не са налице. Счел е, че органът не е изпълнил задължението си да изясни всички релевантни факти и да обсъди всички относими доказателства и възражения, конкретно - становище на сектор „Пътна полиция“, както и релевираните от жалбоподателя документи и възражения относно обезпечаването на мероприятието. Съдът е посочил, че органът е обосновал решението си и с кореспонденция и „свидетелски“ по характер твърдения от трети лица и организации, включително твърдения за инфраструктурни дефицити, кални и пясъчни наноси, липсващи ограничителни системи и нужда от независим одит, както и с обща позиция за неподходящ период. Счел е, че подобни сигнали са допустим повод за повишено внимание, но не могат да заместят фактическото установяване и конкретизация от компетентния орган. Посочил е, че общият факт на сезонните особености и на въведения режим на поддържане не освобождава органа от задължението да извърши индивидуална преценка по конкретно искане за специално ползване, По изложените съображения съдът е счел, че оспореният отказ е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 - 5 АПК и го е отменил. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на органа, а тези на жалбоподателя, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че в процесния акт, не е посочено правното основание, въз основа на което е издаден. Липсата на посочено правно основание е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Съдът не може вместо органа да издирва и посочва съответстващото на изложените в акта факти правно основание. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. Предвид посоченото, неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че съдът не е обсъдил и приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 НСПП, доколкото тя не е посочена като правно основание за издаване на оспорения отказ. Видно от изложеното доводите на касатора, за неправилност на обжалваното решение, са неоснователни. Не са налице сочените от него отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Искането е направено преди даване ход на делото по същество. Към него е приложен списък с разноските, като е претендирана сумата от 960, 00 евро – адвокатско възнаграждение. С цел доказване на претендираните разноски е представен договор за правна помощ от 04.05.2026 г., за сумата от 960, 00 евро, платимо по банков път. Представена е и фактура от 04.05.2026 г. издадена от представляващия АФБ адвокат, на стойност 960, 00 евро. Като начин на плащане във фактурата е отбелязано, че то следва се извърши по сметка. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Предвид посоченото съдът намира, че от представените от ответника доказателства, не се установява действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Издаването на фактура, след като в нея не е отразено плащане в брой, не означава, че страната по делото фактически е направила разхода. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие, но не и за извършено плащане. Предвид изложеното искането на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,