Решение № 391 от 19.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1960/2011 г.

Решение № 391 от 19.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1960/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Гроздан Илиев Производството е с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. М. за възобновяване на НОХД № 387/2010 г., по описа на Районен съд /РС/ - Разлог. Депозираното искане обективира недоволство от извършената по делото кумулация, изразено в декларация, че същата е "неблагоприятна". Бланкетно релевираното оплакване е съпроводено с предложение за предприемане на "нужните действия", предвидени в процесуалния закон. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият Г. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначен от съда служебен защитник, адв. В. М. от САК, който поддържа искането и моли същото да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, допуснати са нарушения, поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 1175 от 18.02.2011 г., постановено по нохд № 387/2010 г., Разложки PC е групирал наложените на Г. И. М. наказания по нохд № № 458/2002 г., 642/2002 г., 1005/2002 г., 34/2003 г., 126/2003 г., 317/2003 г., 451/2003 г., 360/2004 г. и 333/2006 г., като при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК определил една обща най-тежка наказателна санкция за включените в реалната съвкупност престъпления - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, към която присъединил ОБЩЕСТВЕНОТО ПОРИЦАНИЕ по нохд № 333/2006 г. С визирания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК са лимитирани и санкционните последици за множеството престъпни деяния по нохд № № 307/2003 г., 757/2003 г., 828/2003 г., 992/2003 г., 1054/2003 г., 126/2004 г. и 387/2010 г. - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с ШЕСТ МЕСЕЦА, и постановено отделното изтърпяване на наложеното по нохд № 49/2010 г. наказание - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. По молба на осъденото лице е инициирано производство пред Окръжен съд /ОС/- Благоевград, прекратено с разпореждане на 21.03.2011 г., като делото е върнато на първостепенния съд за упражняване на правомощията по чл. 319 - чл. 325 от НПК. Неизпълнението на указанията на въззивната инстанция са предпоставили повторното произнасяне на Благоевградски ОС с определение № 391/5.05.2011 г., с което в. н. ч. д. № 202/2011 г. е прекратено, с констатации за неясно афиширана от жалбоподателя М. воля и делото изпратено на Разложки PC за правоприлагане на чл. 323, ал. 1, т. 1, вр. чл. 320, ал. 1 от НПК. С постановения на 20.05.2011 г. акт първоинстанционният съд установил нередовности в подадената въззивна жалба и предписал отстраняването им при спазване предписанията на чл. 320, ал. 1 от НПК, като предупредил осъдения Г. М. за процедурата по прекратяване на производството и връщане на жалбата, при неизпълнение на указанията в 7-дневен срок от получаване на съобщението, но след изтичане на фиксирания период, компетентният орган не се е произнесъл. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на нохд № 387/2010 г. по описа на РС-Разлог, преценено в контекста на релевираните оплаквания и при съблюдаване характера и особеностите на настоящото производство, е недопустимо. Извънредният способ за съдебен контрол - възобновяване на наказателното дело е регламентиран в Глава тридесет и трета на НПК Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база разпоредби на чл. 419 - чл. 426 от НПК обосновават заключение за очертани предели на извънредна съдебна проверка, лимитирани от определените процесуални субекти и чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията, и подкрепящите ги данни, в предвидените срокове. Дерогирането на предписаните императивни правила лишава касационния съд от възможността да изпълни предоставените от чл. 425, ал. 1 от НПК задължения и да реализира компетентността, с която е оторизиран. Конкретиката в разглеждания казус индицира, че осъденото лице е пренебрегнало законовите изисквания за атакуване на влезли в сила присъди, решения и определения, по реда на възобновяването на наказателните дела. Видно от обективираните в молбата на М. до ВКС дати, искането за възобновяване е направено на 8.04.2011 г. и производството по настоящото н. д. № 1960/2011 г. е образувано на 19.04.2011 г., преди произнасянето на Благоевградски ОС по подадената въззивна жалба и при наличие на висяща процедура по чл. 323 от НПК, препятстващи влизането в сила на съдебен акт № 1175/18.02.2011 г. на PC - Разлог. По изложените съображения настоящият състав счита, че искането на осъдения Г. М. за възобновяване на НОХД № 387/2010 г. на Разложки PC по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, следва да бъде оставено без разглеждане, като касационното производство по н. д. № 1960/2011 г., по описа на ВКС, III н. о. бъде прекратено и делото изпратено на РС-Разлог за произнасяне по реда на чл. 323 от НПК, с произтичащите от това последици, предпоставящи влизането в сила на атакуваното определение. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 426, вр. чл. 351 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение