Решение № 15981 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2010 г.

Решение № 15981 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Дюк инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Сливница"105, вх. г., ап. 78, представлявано от управителя Юрий Борисович Шилов, против Решение № 833 от 21.04.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2955 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 0300800634/1.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 573/27.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди съответно м. 12.2004 г. и м. 12.2005 г. е отказан данъчен кредит съответно в размер на 5 000 и 5 556,80 лв. по доставки на "Лоренцо - 98" ЕООД и "Девелоп БГ" ЕООД и е определен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 22 499,13 лв. и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за липса на реално осъществяване на доставките на СМР на "Лоренцо - 98" ЕООД и на "Девелоп БГ" ЕООД; както и неправилно прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 10 вр. чл. 15 ЗКПО (отм.) като основание за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

1. По отказания данъчен кредит за м. 12.2004 г. по една фактура на "Лоренцо - 98" ЕООД и за м. 12.2005 г. по фактури на "Девелоп БГ" ЕООД.

Предмет на фактурите са строително-монтажни работи. В хода на ревизията, доставчиците не са открити на декларираните данъчен адреси. Връчено е искане за представяне на доказателства за начисляване на ДДС и реално извършване на фактурираните услуги, на което не са представени доказателства. След проверка в информационния масив на НАП е установено отразяването на фактурите в дневник за продажби и плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика "Лоренцо - 78" ЕООД. Ревизиращите са приели, че няма доказателства за начисляване на ДДС по доставките, както и за реалното им осъществяване.

В съдебното производство, приетото без оспорване заключение на вещо лице е потвърдило невъзможността да се провери счетоводството на първия доставчик поради липса на достъп до това счетоводство. Вещото лице е констатирало относно първия доставчик, че не е представен договорът, цитиран във фактурата, няма представени протоколи за извършените СМР, както и че липсва информация за вида на работите, извършени на конкретни обекти, поради което не може да се направи извод за приходи от последващи доставки, отчетени във връзка с направения по фактурата разход. В съдебното производство, след приемане на експертното заключение, са представени писмен договор между РЛ и доставчика и 3бр. протоколи образец 19 с изложени в табличен вид СМР. Относно втория доставчик, вещото лице след проверка в счетоводството на доставчика, е установило начисляване на ДДС по процесните фактури. Представени са договори от м. 06 и 09.2005 г. с предмет "Подготовка на метални конструкции за полагане на антикорозионна защита в цехове на "Агрополихим" АД" и "Технологично разширение на бензиностанция "Шел - Варна" и протоколи за извършени СМР. Обосновано, при тези доказателства, съдът е приел, че РЛ не е доказало чрез пълно и пряко доказване реалното осъществяване на доставката, /което е в негова тежест като положителен факт, от който той черпи изгодни за себе си правни последици/. От представения договор с първия доставчик се вижда, че СМР ще се извършват по проект на изпълнителя с материали на изпълнителя на конкретни обекти в Девня и Провадия, като транспортните разходи са за сметка на изпълнителя. В нито един етап на процеса по издаването и оспорването на РА не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, липсват дори обяснения, съдържащи твърдения относно посочените факти; представените след експертизата договори и протоколи образец 19 не компенсират посочената доказателствена липса. В тази част решението следва да остане в сила.

2.По определения корпоративен данък за 2006 г. по ЗКПО (отм.).

За 2006 г. РЛ е декларирало осчетоводени 95 061 лв. разходи, представляващи заплащане на СМР, извършени от "Женил" ЕООД и 54 933,20 лв. осчетоводени разходи по доставки на материали от "МВС Афродита Къмпани" ЕООД. При ревизията относно първия доставчик е прието, че не може да се потвърди издаването на фактурите, отчитането на приходи по тях, наличие на капацитет у доставчика за извършването на услугите, както и липса на фискални бонове към всяка от фактурите, а по отношение на втория доставчик е прието, че отчитането на разходите е станало с фискални касови бонове, неотговарящи на изискванията на Наредба № 4/1999 г. - вписаният в тях данъчен номер не отговаря на този на издателя в регистъра на НАП. Поради това, с посочените две суми е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 вр. чл. 15 ЗКПО(отм.).

В ревизионното производство е представен договор за строителство от 5.07.2006 г. между РЛ като възложител и "Женил" ЕООД като изпълнител с предмет "изпълнение на антикорозионна защита на метални конструкции в "Агрополихим" АД и "Провадсол" АД гр. Девня". Констатирано е издаване на фактура преди уговорената в договора начална дата на започването на работата, а също и липса на отчетени приходи от РЛ за м. 12.2006 г. по доставки на "Агрополихим" АД" и "Провадсол" АД гр. Девня". След проверка в регистъра на трудовите договори е установено, че "Женил" ЕООД няма назначени строителни работници. Установено е също, че дружествата - доставчици не са подавали годишни декларации по чл. 51 ЗКПО за 2006 г., като второто от тях е декларирало само доходи от патентна дейност - търговия на дребно в две помещения в гр. Варна. По доставките на "МВС Афродита Къмпани" ЕООД от РЛ е поискана справка за влагането на материали, услуги от подизпълнител, труд, налични материали в края на всеки отчетен период и др. От представената справка е установено, че в началото и в края на 2006 г. няма налични материали. Констатирана е и липса на счетоводно отразяване на изплатените суми по сметка 501 на датите на издаване на фактурите. При тези факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че плащането по фактурите, с чиято стойност е увеличен финансовият резултат не е доказано /а това всъщност е реалното извършване на декларирания разход/, и това обстоятелство, както установената при ревизията липса на всякакви доказателства за реално доставяне на фактурираните стоки и услуги обосновава прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 10 вр. чл. 15 ЗКПО(отм.)

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,