Решение № 4788 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2017 г.

Решение № 4788 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на М. С. против решение № 6203 от 02.11.2017 г., постановено по адм. д. № 6754/2016 г. на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "К. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решение № РЗМ 5800 80/32 105394/15.04.2016 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № Р-311/32 156411/08.06.2016 г. на директора на Агенция "Митници". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за основателност на оспорването. Съдът приема, че не са налице предвидените в регламент № 2913/92 г. и чл. 157 § 1 и 2 от регламент № 2454/93 г. предпоставки за увеличаване на договорената стойност на внасяните стоки със стойността на заплатените роялти такси, както и поради липсата на допълнителната предпоставка регламентирана в чл. 160 от регламент № 2454/93 г. За да направи този извод съдът приема, че внасяните стоки представляват части, които се влагат в крайния лицензионен продукт след съответната обработка от "К. Б." ЕООД. Приема, че договорените роялти такси се заплащат от "К. Б." ЕООД на "К. И." за крайно произведено изделие съобразно предоставеното ноу - хау, технология и право на производство на стоките, описани в приложение към договора, а не за влаганите в тези изделия компоненти. По тези съображения съдът прави извод, че внесените крепежни елементи - стоманени болтове, гайки, винтове, шайби, които се влагат в крайните изделия по лицензионния договор, не са предмет на договора и за тях не се заплащат роялти такси. Прието е, че доколкото внасяните стоки са само съставни части и компоненти за крайните изделия, а не самите изделия, за които се дължи роялти, то не е налице условието по чл. 157 § 2 тире първо от регламент № 2454/93 във връзка с чл. 32 § 1 б. "в" от регламент № 2913/92 г., а именно таксите да се дължат за внасяните стоки. Направен е извод, че не е налице условието по чл. 157 § 1 от регламент № 2454/93 г., тъй като лицензодателя не притежава права на интелектуална собственост, върху внесените крепежни елементи и сумите, с които е увеличена тяхната митническа стойност не представляват роялти и лицензионни такси по смисъла на цитираната норма. Прието е също, че не е налице и допълнителното условие по чл. 160 от регламент № 2454/93 г., а именно не е установена свързаност между компанията, предоставила лиценза "К. И.", САЩ и доставчиците на внасяните стоки, както и възможността на това дружество да упражнява пряк или непряк контрол върху доставчиците на крепежните елементи. Съдът прави извод, че не е изпълнена и тази допълнителна предпоставка, тъй като не са налице данни лицензодателят "Къртис инструментс" да избира или в конкретния случай да е избрал доставчиците на стоките на "К. Б." ЕООД, а българското дружество е избрало тези доставчици самостоятелно, поради което не са налице условията за включване в митническата облагаема стойност на стоките заплатените или подлежащите на заплащане роялти такси и съответно не са били налице условията за определяне на допълнителни дължими суми на "К. Б." ЕООД по осъществения внос. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на началника на М. С., потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници", е коригирана митническата стойност на внасяни стоки и са определени задължения за доплащане на мито в размер на 132.69 лв. и ДДС в размер на 665.78 лв. на основание чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., но действал към момента на постановяване на решенията на митническите органи). Неправилно и в противоречие със събраните доказателства и оспореното решение на Началника на М. С. административният съд приема, че се касае за определяне на митническата облагаема стойност съгласно чл. 157, § 1 и § 2 във връзка с чл. 160 от регламент № 2454/93 г. (отм.) и във връзка с чл. 32 § 1 б. "в" от регламент № 2913/92 г. (отм.). С оспореното пред Административен съд С. - град решение на началника на М. С. е направена корекция на митническата облагаема стойност на стоките съобразно чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93 г., а не е определена митническата облагаема стойност по чл. 157, § 1 и 2. Съгласно относимата към решението на началника на митница Столична разпоредба на чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93 г. - "ако хонорарите или лицензионните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и количествени данни, съгласно с тълкувателните бележки към чл. 32, § 2 от Кодекса в приложение 23 ". Релевантният за спора по делото въпрос е налице ли са предпоставките по тази разпоредба, а именно: хонорарите, лицензионните такси, а в случая роялти таксите да се отнасят до: отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им или до други дейности или услуги след вноса. При наличието на тези предпоставки е допустимо да се направи предвидената корекция по посочената разпоредба като лицензионните такси, които се дължат се включат пропорционално в определената митническа облагаема стойност. Тълкуване в тази насока е дадено и в решение от 09.03.2017 г. на съда на Европейския съюз по дело № С - 173/15, в което е посочено, че корекцията по чл. 158 § 3 може да се приложи дори когато лицензионните такси се отнасят само отчасти до внесените стоки, като в този случай в митническата облагаема стойност, не се включва пълната стойност на дължимата лицензионна такса за продукт, а се прави корекция с оглед определянето само на онази част от лицензионната такса, която се отнася отчасти до внесените стоки. Именно такава корекция е извършена в настоящия случай, като за нея са били налице предвидените за това предпоставки. Не е спорно, че внасяните стоки са компоненти, които се влагат в крайния продукт, за правото на производство, на който се дължи роялти таксата, т. е. същата се дължи за дейности след вноса и в тази връзка след като е свързана с дейности във връзка и с внасяните стоки, то са налице предпоставките за допускане на корекцията, която е направена с оспорения административен акт. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157 § 2 от регламент № 2454/93 г. касае общия случай, в който към митническата облагаема стойност се включва и лицензионното отчисление, когато то е свързано изцяло с внасяните стоки. В чл. 158 от регламент № 2454/93 са предвидени изключенията, в които лицензионната такса се добавя към митническата облагаема стойност, макар и лицензионната такса да не се отнася изцяло до внасяните стоки, а до части от тях, до в последствие произведени в общността стоки от внесени стоки, до дейности, извършвани след внасяне на стоките. В настоящия случай е налице изключението по чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93 и предпоставките по посочената разпоредба, поради и което законосъобразно с оспорения административен акт е извършена корекция на митническата облагаема стойност и са определени суми за довнасяне. Разпоредбата на чл. 160 от регламент № 2454/93 е неотносима в настоящия случай, тъй като същата е релевантна за основната хипотеза по чл. 157 § 2, но не и при прилагането на изключението по чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93. Освен това вносителят в случая "К. Б." ЕООД е следвало да установи положителните факти на формираната по елементи себестойност на продуктите, при изработването на които се влагат внесените стоки, и съответно заплатените за крайните такива роялти такси. Доказателства за формиране на цената не са представени, поради което е налице основанието за прибавяне на съответните роялти такси по реда на пропорционалното разпределение съгласно чл. 158 § 3 от регламент № 2454/93 г. Следователно обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което жалбата на "К. Б." ЕООД да се отхвърли. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди "К. Б." ЕООД да заплати на Агенция "Митници" сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,