Решение № 4046 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2015 г.

Решение № 4046 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ангела" ЕООД, с ЕИК 126747359 срещу Решение № 213 от 11.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2813 по описа на Административен съд - Пловдив (АСПв) за 2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ангела" ЕООД, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 2 от 05.09.2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДИБР), с който са установени задълженията му за такса за право на водовземане от минерална вода по Разрешително за водовземане № 01610189 от 30.05.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите (министъра/ът), в размер на 7218,00 лв. главница и 2982,47 лв. лихви за 2011 г., в размер на 7884,00 лв. главница и 1148,01 лв. лихви за 2012 г. и в размер на 7884,00 лв. главница и 346,86 лв. лихви за 2013 г., и дружеството е осъдено да заплати на БДИБР сума в размер на 400,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, неправилен е изводът на съда досежно наличието на компетентност на издателя на АУПДВ. Във връзка с възражението за неправилно определяне на таксите се твърди, че съдът не е съобразил позоваването в АУПДВ на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01.01.2001 г. (отм.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отменяща първата, без конкретизация на периодите на приложимост. По отношение на твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до съществено нарушаване на правото на защита на дружеството произнасянето на първоинстанционния съд е бланкетно. Иска се отмяната на обжалваното решение и уважаване на първоинстанционната жалба. В съдебното заседание "Ангела" ЕООД се представлява от упълномощения адвокат Стойчев, който поддържа от негово име касационната жалба. Представя писмени бележки. Иска присъждане на направените от дружеството разноски. Ответната страна - директорът на БДИБР не се явява и не изпраща представител за участие в производството. С писмена молба от 07.03.2016 г., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение (ВАС), като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е обжалван АУПДВ № 2 от 05.09.2014 г., издаден от директора на БДИБР, с който е установено по основание и размер задължение на "Ангела" ЕООД като дължима сума за такса за право на водовземане от минерална вода по Разрешително за водовземане № 01610189 от 30.05.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите в посочения по-горе размер. Установено е от съда, че на "Ангела" ЕООД, по силата на посоченото разрешително, е разрешено право да водовзема минерална вода от подземен воден обект: находище "Хасковски минерални бани" - № 92 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), посредством водовземно съоръжение: Сондаж № 2 + Сондаж № 4, с цел на водоползването "за отдих", в обект хотел на територията на УПИ ХIII от кв. 59 по плана на с. Минерални бани, област Хасково, собственост на Силвия Атанасова Данева, с отстъпено право на строеж на "Ангела" ЕООД. При проверка на 17.01.2014 г. е съставен констативен протокол. Титулярът на разрешителното е поканен с Писмо изх. № ПО-02-63 от 19.05.2014 г. от директора на БДИБР да заплати доброволно дължимите суми, като е уведомен, че при неизпълнение в срок ще се предприемат мерки за принудителното им събиране. Задължението не е погасено изцяло от длъжника, поради което е издаден обжалваният АУПДВ, съобщен на касатора на 05.09.2014 г. По делото са били представени преписката между "Ангела" ЕООД и БДИБР за евентуален погасителен план и разсрочено плащане на задълженията, както и доказателства за извършените от касатора частични плащания на таксата. При така установеното от фактическа страна АСПв е направил извод, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Жалбата на "Ангела" ЕООД е отхвърлена като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати на ответника разноски по делото. Решението е правилно. Доводът за липса на компетентност на издателя на АУПДВ е поставен за разглеждане и пред първата съдебна инстанция, където е получил обоснован и съобразен с материалния закон отговор. С Решение № 96 от 09.03.2011 г. на министъра на околната среда и водите (достъпно на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на община Минерални бани за срок от 25 години е предоставено безвъзмездно за управление и ползване находище на минерална вода "Хасковски минерални бани". В същото време, всички условия по вече издадените от министъра разрешителни не се променят, а на директора на БДИБР с т. 8.2 е вменено задължението по контрола им. Видно от текста на раздел "Такса за водоползване", т. 1, 2 и 3 на Разрешителното за водовземане на "Ангела" ЕООД, таксата се внася от титуляра на разрешителното по бюджетната сметка на БДИБР съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерския съвет по чл. 194 ЗВ. Предвид посоченото и на основание чл. 195б, ал. 1 ЗВ, във вр. с чл. 166 ДОПК, компетентен да издаде акт като спорния е директорът на БДИБР. Таксата за водовземане се заплаща по сметката на съответната басейнова дирекция съгласно изрично посоченото в т. 7.2 от Решение № 96 от 09.03.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с връчването на Констативен протокол № Х-20/2014 г. от 17.01.2014 г. Този довод също е изложен пред АСПв и е получил обоснован отговор. Наред с това, протоколът е съставен във връзка с отчитане показанията на водомер съгласно разрешителното за водовземане от минерална вода и изпълнение на условията по него, и са отразени констатираните при това факти, в това число дължимите суми. Уведомлението за размера на същите е направено от директора на БДИБР и с нарочно писмо до дружеството. Твърдението за неправилност на извода на съда досежно размера на задължението на "Ангела" ЕООД също е неоснователно. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че съгласно чл. 43, ал. 4 ЗВ за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет. По чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Таксата се дължи за всяка година от издаденото разрешение и заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. За спорните периоди таксата по АУПДВ е определена съгласно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01.01.2001 г. (отм.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., което изрично е посочено в АУПДВ (т. I). Според чл. 3, ал. 1 от отменената тарифа, за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването съгласно таблицата по ал. 2, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода също съгласно таблицата на ал. 2. По чл. 194, ал. 3 ЗВ таксата за водовземане от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн., ДВ, бр. 57 от 14 юли 2000 г., отм., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г.), към която препраща забележка "***" към нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата обаче не препятства определянето на дължимата от "Ангела" ЕООД такса за водовземане от минерални води за 2011 г. съобразно правилата на посочената тарифа (отм.), тъй като категорията на минералната вода (I категория) е определена в издаденото на дружеството разрешително. В Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610189 от 30.05.2009 г., на "Ангела" ЕООД е разрешено водовземането на 15768 куб. м минерална вода I категория, при температура 56,5 °С, с цел на използването "за отдих". Предвид чл. 194, ал. 3 ЗВ, че "Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода", а не на действително ползвания такъв, с Раздел II на АУПДВ дължимата от касатора такса за периода от 01.01. - 31.12.2011 г. е правилно определена. Приложена е формулата по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01.01.2001 г. (отм.), като отделните елементи са заместени с цифрите, посочени в разрешителното и на ред 2, колони II, III и IV от таблицата по ал. 2 на същия чл. - 15768 куб. м х 0,50 лв./куб. м х 2 = 15768,00 лв. От така дължимата сума правилно са приспаднати заплатените такива от касатора, за чийто размер спор между страните няма. Правилно и в съответствие с нормите на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. е определена дължимата такса и за периода 2012 г. и 2013 г. Тя е изчислена по формулата на чл. 8, ал. 1 и съобразно посочените стойности в разрешителното и на р. 3, колона последна на таблицата по чл. 10, ал. 3 от същата тарифа, във връзка с чл. 194, ал. 3 ЗВ - 15768 куб. м х 0,50 лв./куб. м = 7884,00 лв. Неоснователен е и доводът за бланкетно произнасяне на АСПв по наведените пред него доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, развит в насока за нарушаване на правото на защита. Съдът е дал отговор на възраженията и е направил правилна преценка, че процедурата по издаване на акта не е съществено нарушена. Въпреки разменената кореспонденция между "Ангела" ЕООД и БДИБР за разсрочване плащането на дължимите суми, техният размер и основанието за определянето им не са били оспорени от "Ангела" ЕООД пред органа. На всеки етап дружеството е разполагало с възможност и в пълен обем е реализирало правото си на защита, както в хода на административното производство, така и пред съда. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно и допустимо следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,