Решение № 10482 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2015 г.

Решение № 10482 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 100/8.01.2015 г. по адм. дело № 9918/2014 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена по жалба на Бойко Любомиров Стоянов, жив. в гр. Видин, заповед ЧР ДС № 100/26.06.2014 г. на председателя на ДКЕВР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни са изводите на съда, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено неприложимо правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 6 от закона за държавния служител /ЗДСл/ Правното основание за назначаване на Стоянов е чл. 9 и чл. 16а, вр. с чл. 12 от ЗДСл. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Сочи, че правоотношението на Стоянов с ДКЕВР е срочно като срокът е предвиден в закона и е едногодишен, считано от назначаването му за първи път на държавна служба - правно основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 12 от ЗДСл, като в рамките на срока органът по назначаване е упражнил законосъобразно правото си да прекрати служебното правоотношение със служителя. Иска отмяна на съдебния акт и претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Бойко Любомиров Стоянов, чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 100/8.01.2015 г. по адм. дело № 9918/2014 г. състав на АССГ отменя оспорената по жалба на Бойко Стоянов заповед на председателя на ДКЕВР с № ЧР ДС 100/26.06.2014 г с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 27.06.2014 г. Към датата на издаване на заповедта Стоянов е заемал длъжността "младши експерт" в отдел "Ценово регулиране и лицензии-електрически мрежи, търговия и пазари" в дирекция "Ценово регулиране, лицензии и пазари" в ДКЕВР с ранг V младши. За да за да отмени административния акт съдът е приел от правна страна, че с оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител, а правоотношението с оспорващия е сключено за неопределен срок по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, което обстоятелство обуславя материалната законосъобразност на оспорения акт. Така постановеното решение е правилно. Както правилно е изложил в мотивите си решаващият състав, за основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която указва прекратяване на правоотношението поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител. Посоченото основание е приложимо само ако служебното правоотношение е възникнало за определен срок и този срок е изтекъл. Видно от заповедта за назначаване държавният служител е бил назначен за неопределен срок. Това обстоятелство не се оспорва от касатора, същият сам посочва, че служителят е бил назначен съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, а именно, че служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. В случая не е налице различна хипотеза, такава не се сочи и от касатора в касационната жалба. Ето защо по отношение на служителя е приложима разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл, указваща, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие за изпитателния срок, предвид неговото първоначално назначаване на държавна служба. Правилното тълкуване на разпоредбата не указва срочност на правоотношението, а правомощие на административния орган за прекратяване на правоотношението в едногодишен срок за изпитване. Органът по назначаване не е реализирал правомощието си за прекратяване на правоотношението със служителя в срока на изпитване, а посочвайки различно правно основание за прекратяване, за което липсват законовите предпоставки, е издал материалноправно незаконосъобразен административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид представените писмени бележки от ответника, участие на процесуален представител в съдебно заседание и фактическата и правна сложност на делото, и намира, че следва да се присъди на ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, платимо от касатора, в пълния поискан от ответника размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение