Решение № 1536 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2019 г.

Решение № 1536 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Р. Ефремов" - гр. Горна Оряховица, представлявано от Р. Ефремов, чрез адв. Попова, срещу решение № 266 от 07.06.2019 г. по адм. дело № 266/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 10418 от 12.04.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отново се поддържат твърденията заявени и пред първоинстанционният съд за липса на конкретни мотиви, които да обосновават продължителността на срока. Твърди, че констатираното нарушение е санкционирано с АУАН и НП, поради което прилагането на ПАМ в такъв размер е необосновано за съответното нарушение и противоречи на практиката на административния орган за прилага ПАМ за затваряне на търговски обекти за двойно по-малък срок. Иска решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски по делото. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оспорва подадената касационна жалба и намира същата за неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора на касационната жалба, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Ответникът, още в рамките на административното производство убедително е доказал фактите, които обосновават наличието на материално - правните предпоставки за налагане на ПАМ –"запечатване на обект". Обратно на твърденията на касатора не са налице сочените касационни основания. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Велико Търново е била ЗПАМ № 10418 от 12.04.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) запечатване за срок от 14 дни на търговски обект "магазин за промишлени стоки", находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Иван Вазов" № 2, стопанисван от ЕТ "Р. Ефремов". При извършена на 11.04.2019 г. проверка в търговски обект, представляващ магазин за промишлени стоки, стопанисван от едноличния търговец, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Иван Вазов" № 2, е осъществена контролна покупка от проверяващия екип на 1 бр. силиконов гръб за мобилен телефон Samsung S9 на стойност 6 лв., заплатена с банкнота от 10 лв. За извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Органите по приходите са установили и касова разлика в размер на 105.97 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0361343 от 11.04.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК. Въз основа на него е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ. При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Съобразил е целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Р. Ефремов", против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението на АС-Велико Търново е валидно, допустимо и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол серия АА № 0361343 от 11.04.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в немалък размер между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Съдът правилно е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В случая издадената заповед цели да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид, и е издадена с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски по делото в полза на ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение