Решение № 11393 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2015 г.

Решение № 11393 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгартабак Холдинг" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор - Венцислав Златков Чолаков, чрез пълномощника му - адв. Панов, против решение № 7734/25.06.2015 г. по адм. дело № 9448/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: Зам. председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника му - юрисконсулт Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на "Булгартабак Холдинг" АД, срещу Решение № 577-ПД от 23.06.2014 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и целта му. С оспореното решение на "Булгартабак Холдинг" АД, като публично дружество, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в задължение на дружеството да не гласува т. 12 от дневния ред на редовното годишно ОСА, насрочено за 30.06.2014 г., съответно на 18.07.2014 г., предвиждащо одобряването на сделки по чл. 114 ЗППЦК, а именно: сключване на договори за поръчителство, съответно встъпване на "Булгартабак Холдинг" АД като страна по договор за кредит от 18.02.2014 г. между "Юробанк България" АД и "София-БТ" АД, по договор за кредит от 19.12.2013 г. между "Юробанк България" АД и "Плевен-БТ" АД, както и одобряване на прехвърлянето на притежаващи от "Булгартабак Холдинг" АД 48 604 000 бр. поименни обикновенни акции от капитала на "Табак Маркет" АД на "Благоевград БТ" АД. Решението за налагане на ПАМ е издадено на основание чл. 213, ал. 4, вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, за нарушения на чл. 114, ал. 1, чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК, вр. с чл. 46 от Наредба № 2/17.09.2003 г. на КФН. От анализа на доказателствата съдът е установил, че действително мотивирания доклад на УО пред общото събрание на акционерите /ОСА/ по чл. 114а, ал. 1 ЗППЦК, вр. с чл. 46 от Наредба № 2/17.09.2003 г. на КФН, не съдържа пълна информация относно съществени елементи на договорите за кредит, а именно описание на стойността на сделките и в частност - посочване на уговорените лихви /договорни и наказателни/, като стойност, както и рисковете от евентуално принудително изпълнение, което може да бъде насочено към активи на дружеството. Според съда в изготвения доклад е налице описание на икономическата изгода за дружеството от тези сделки, което е общо, без информация, която да не оставя съмнение и да не подвежда акционерите при взимане на информирано решение. Освен това съдът е установил, че в този доклад липсва каквато и да е информация по включеното в дневния ред на ОСА предложение за одобряване прехвърлянето на притежавани от "Булгартабак холдинг" АД акции, на "Благоевград БТ" АД, което е също вид сделка по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, за която на акционерите се дължи пълна информираност. Приел е, че оспорващото дружество дължи такава информираност на акционерите си и по силата на Директива 2007/36/ЕО. Поради това и с оглед установените нарушения при съставяне на мотивирания доклад е приел, че оспореното решение за налагане на ПАМ е законосъобразно. Решението е правилно. Правните изводи на съда са в съответствие на установените правнорелевантни факти. По делото не е спорно, че процесните сделки, включени за гласуване по т. 12 от дневния ред на редовното годишно ОСА на "Булгартабак Холдинг" АД, насрочено за 30.06.2014 г., съответно за 18.07.2014 г., попадат в забраната за извършването им по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, без предварителното съгласие на това общо събрание на акционерите. Поради това публичното дружество дължи осигуряването на всички необходими условия и информация за тези сделки, за да могат акционерите му да упражняват своите права, както и да гарантира целостта /пълнотата/ на тази информация - чл. 110в, ал. 1 ЗППЦК. Затова и с разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1-4 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. на КФН, която е императивна, се предвижда УО да представи пред ОСА мотивиран доклад за целесъобразността и условията на тези сделки. Докладът, съгласно чл. 46 от цитираната Наредба, трябва да съдържа пълна информация по въпросите посочени в т. 1 - 4 от тази разпоредба. Само по този начин, чрез включване в доклада, правото на акционерите на достъп до нормативно установена и достоверна по съдържание информация за тези сделки, се счита за обезпечено. В случая, съобразно данните по делото, правилно е установено, че изготвения и приет като доказателство мотивиран доклад на УО на "Булгартабак Холдинг" АД, относно включените за гласуване в т. 12 от дневния ред на годишното редовно ОСА, сделки / с очертания по-горе предмет/, частично не отговаря на изискванията за съдържание на информацията по чл. 46, ал. 1, т. 1 от цит. Наредба № 2/2003 г. на КФН. Правилни са изводите на съда, че с оглед предмета на две от сделките - договори за банков кредит, по отношение на които дружеството на касатора се явява поръчител, т. е гарант за изпълнението, вкл. с негови активи, мотивираният доклад не съдържа част от съществените им условия, а именно стойността на сделката, чрез посочване не само на главницата, но и размера на договорените лихви. Тук влизат не само договорената лихва за ползвания паричен заем, но и лихвата представляваща уговорена неустойка за неизпълнение или забавено изпълнение. Не е спорно, че такива лихви са уговорени, от което следва, че размерът им, като част от стойността на сделката е следвало да бъде посочен - чл. 114, ал. 4, изр. 4 от ЗППЦК, което не е направено. Правилни са изводите на съда, че доклада не съдържа информация и относно рисковете от евентуално принудително изпълнение срещу активи на дружеството-гарант, при евентуално неизпълнение на договорите за кредит от заемополучателите: "София-БТ" АД и "Плевен-БТ" АД, която информация правилно е определена като друг съществен елемент - последица от неизпълнение на договорите. Настоящият състав споделя изцяло и другите изводи на съда относно отсъствието на каквато и да е информация в доклада относно сделката по т. 4, касаеща прехвърлянето на притежавани от "Булгартабак Холдинг" АД акции от капитала на "Табак Маркет" АД, на "Благоевград БТ" АД. Споделят се и изводите за отсъствие на конкретна, а не обща, информация в доклада относно описание на икономическата изгода на публичното дружество от предлаганите договори за банков кредит и за поръчителството им, съгласно изискването на чл. 46, ал. 1, т. 4 от цит. наредба. Поради това и крайните изводи на съда, че публичното дружество не е изпълнило императивни законови норми, вкл. и изискванията на Директива 2007/36/ЕО, за пълна информираност и неподвеждане на акционерите му относно съществените условия на тези сделки, са законосъобразни, а с това и изводите му, че наложената от ответника ПАМ е също законосъобразна. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че непосочването на част от съществените условия на тези сделки в доклада преставлява търговска тайна и че оповестяването им би могло да доведе до съществени вреди за публичното дружество. Това оплакване е било направено и пред 3-членния състав на ВАС, по което съдът е изложил подробни мотиви за неоснователност, които се споделят изцяло от касационния съд, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане от съда на всички доводи в жалбата. Съдът е анализирал всички факти и обстоятелства, относими към оспореното решение на КФН, като е приложил правилно материалния закон. Обсъдил е и доводите на страните в пряка връзка с оспорения акт, без тези на оспорващия касаещи взаимоотношенията му с акционерите, като неотносими. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 300 лева, на основание § 1, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия