Решение № 2019 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2009 г.

Решение № 2019 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Стоян Желязков, срещу решение № 414 от 10.06.2009 г. по адм. дело № 2464 от 2006 г. на Варненския окръжен съд - АО, 5-и състав, с което е отменен ДРА № 1156 от 13.01.2005 г., издаден от ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 138 от 28.03.2005 г. на директора на РДД - Варна, в частта, с която са определени данъчни задължения на "Г Груп" ООД по ЗКПО и ЗДДС, както следва: корпоративен данък по чл. 44 от ЗКПО за дан. период 2003 г. в размер на 3594,32 лв. и лихви 612,12 лв., ДДС за внасяне общо в размер на 100 711,85 лв. за дан. периоди м. 07, 08, 09, 12.2003 г., за дан. период м. 01, 03, 04, 05, 06, 07.2004 г. само за доначислен ДДС в размер от 5041,49 лв. и м. 08.2004 г.; ДДС за възстановяване в общ размер на 4766,67 лв. за дан. периоди м. 06 и 10. 2003 г. и м. 02.2004 г. и лихви в общ размер на сумата за разликата над 215,84 лв. до 8590,74 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на ОС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Г Груп" ООД - гр. Добрич, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото пред ВОС е повторно - след постановяването на решение № 11108 от 10.11.2006 г. на Върховния административен съд - I-А отделение, по адм. дело № 5530 от 2006 г., с което е отменено решение № 1366 от 28.12.2005 г. по адм. дело № 607 от 2005 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Г Груп" ООД срещу процесния ДРА относно определените данъчни задължения, произтичащи от прилагането на ЗКПО и ЗДДС, както следва: корпоративен данък по чл. 44 ЗКПО за данъчния период 2003 г. в размер на 3594,32 лв. и лихви в размер на 612,12 лв., ДДС за внасяне общо в размер на 100 711,85 лв. (101 051,85 лв. - 340 лв.) за данъчните периоди м. юли 2003 г., м. август 2003 г., м. септември 2003 г., м. декември 2003 г., м. януари 2004 г., м. март 2004 г., м. април 2004 г., м. май 2004 г., м. юни 2004 г., м. юли 2004 г. (в общ размер на 9340,57 лв., от които 4299,08 лв. ДДС върху неотчетени приходи от ЕКАФП на обект в гр. Балчик и 5041,49 лв. ДДС върху неотчетени приходи от получени стоки със складови разписки) и м. август 2004 г., ДДС за възстановяване в общ размер на 4766,67 лв. за данъчните периоди м. юни 2003 г., м. октомври 2003 г. и м. февруари 2004 г. и лихви в общ размер на сумата за разликата над 215,84 лв. до 8590,74 лв., а делото е върнато в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 50 от 2008 г. Варненският окръжен съд е установил следното: По ЗКПО: За дан. период 2003 г. дружеството е декларирало общо приходи 174 781 лв., общо разходи 171 183 лв. и положителен финансов резултат в размер на 3598 лв. след преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО - положителен финансов резултат 59 лв., върху който е начислен корпоративен данък в размер на 13,87 лева. Данъчните органи са констатирали наличност по инвентаризационни описи към 31.12.2002 г. на стоки с изтекъл срок на годност съгласно БДС, които стоки са посочени като начално салдо за 2003 г. и изписани през 2003 г. по кредита на сметка 304 "Стоки". Общо изписаните стоки без наличието на първичен счетоводен документ са в размер на 2976,90 лева. От заключението на в. л. по ССЕ съдът е установил, че в счетоводството движението на стоките е в съответствие с изискванията на нормативните актове. Стоките са били продадени, като приходите са отчетени и самата тяхна реализация е осчетоводена; продадени са като редовни стоки. Констатирано е, че липсват доказателства за протоколи за брак, поради което не е налице извършено бракуване по съответния ред, предвиден в съответните счетоводни нормативни актове. Установено е, че съгласно заключението на вещото лице стоки по стр. 35-37 и стр. 82-86 от ДРА по инв. опис към 31.12.2002 г. не са били налични в склада (в борсите и в магазина) при извършването на ревизията от данъчните органи. Съдът е приел, че безспорно по делото е установено, че дружеството не е отчитало счетоводно бракуване на стоки, а според счетоводните записвания е осъществило продажби (т. е. облагаеми доставки) на стоки с изтекъл срок на годност, но не е налице правно основание за определяне на допълнителни задължения за внасяне от дружеството при тези фактически констатации. Според съда позоваването на БДС и спорът относно прилагането му не обуславят възникване на задължение за преобразуване на финансовия резултат. Окръжният съд е счел, че не са налице условията на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат с увеличение при ревизията в размер на 15 236 лв. и незаконосъобразно са определени дължимите данъци на основание чл. 44 от ЗКПО (отм.). От заключението на в. л. съдът е установил, че стоките по протоколите за връщане с доставчици ЕТ "Пламен Иванов", "Родопея", "Рубикон", "Родопа", представени в съдебното производство, не са намерили отражение в ДРА. Стоките по протоколите за връщане съответстват по вид и стойност на стоките, описани на стр. 38 и стр. 79-92 от ДРА като неосчетоводени доставчици. Различията между протоколите за връщане на стоки и складовите разписки се изразяват в дописване на ръка и корекции в складовите разписки. Обстоятелството, че са правени дописване и корекции на ръка, според съда не води до извода, че счетоводството на дружеството не е редовно водено съгласно изискванията на ЗСч. Тъй като стоката не е налице - обстоятелство, което не е спорно, и това е вследствие на нейното връщане, установено с предавателните протоколи, правилно същата не е отразена в счетоводната документация на дружеството. Съобразно изложеното окръжният съд е отменил ДРА относно определения данък за внасяне в размер на 3594,32 лв. и лихви 612,12 лева. По отношение на определените по ЗДДС задължения, а именно: ДДС за внасяне общо в размер на 100 711,85 лв. за дан. периоди м. 07, 08, 09, 12.2003 г., за дан. период м. 01, 03, 04, 05., 06, 07,2004 г. само за доначислен ДДС в размер от 5041,49 лв. и м. 08.2004 г.; ДДС за възстановяване в общ размер на 4766,67 лв. за дан. периоди м. 06 и 10. 2003 г. и м. 02.2004 г. и лихви в общ размер на сумата за разликата над 215,84 лв. до 8590,74 лв., съдът с оглед изложените по-горе мотиви е приел, че не са налице неосчетоводени доставки от доставчиците ЕТ "Пламен Иванов", "Месокомбинат-РЗ" АД, "Родопа" и "Рубикон". Стоката е върната стока на посочените доставчици, съобразно което е извел извода, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като не е прехвърлена собствеността на стоката, поради което и не следва да се начислява ДДС. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че ОС - Варна, е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. При повторното разглеждане на делото безспорно е установено, че стоките, за които административният орган е начислил данъчни задължения по ЗДДС, са били върнати на доставчика, но данъчните органи не са оспорили достоверността на документите, с които е бил доказан този факт, въпреки направените от него констатации, че е имало дописване на ръка. Последното не води автоматично до обезсилване на документа, нито пък създава съмнение в неговата достоверност, още повече, че операциите по тези документи са били отразени във вторичните счетоводни ведомости. Твърдението, че не е било установено чрез насрещна проверка дали върнатите стоки са били заприходени от доставчиците, е следвало да се докаже от страната, от която е направено същото. Това би могло да стане и в хода на съдебния процес, но не е пропуск на съда, както се посочва в касационната жалба. Въпросът за приемане на една сделка за действителна не е пряко свързан с инвентаризацията на вземанията и задълженията, като казаното по-горе, отнасящо се до тежестта на доказване, важи и в този случай. Що се отнася до стоките, които са били продадени с изтекъл срок на годност, следва да се отбележи, че изтичането на посочения срок не лишава стоката от произход, нито търговеца от възможността да я продаде. Касаторът навежда доводи за липса на идентичност между тези стоки и тези, инвентаризирани в един последващ период, без обаче да е оспорил заключението на приетата по делото експертиза, която дава заключение за съвпадение на проверените артикули. С оглед горното следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - I-А отделение,