Решение № 15704 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2020 г.

Решение № 15704 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. чрез пълномощника й адв. Димов, против решение № 480/10.04.2020 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 341/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо (УП) № 02-020-6500/1542 от 14.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му като незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Б. е УП № 02-020-6500/1542 от 14.02.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което Н. Т. е уведомена, че "оторизираната субсидия" по посочената мярка, съгласно подаденото заявление за подпомагане УИН 02.12.0717/23524 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., е в размер на 0 лв. за заявената за подпомагане площ. От фактическа страна първоинстанционният съд установява следното: Жалбоподателката е регистриран земеделски производител, като е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН 02.12.0717/23524, сред които е и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 г. със заявени площи по направлението с код на дейност БРПЗ в общ размер на 7, 97 ха. Посочената в писмото оторизирана сума за получаване е изчислена чрез сравняване на наличната в ИСАК информация, извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, данни от от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 г. Финансирането е отказано с процесното уведомително писмо, в което в посочено, че 2017 г. е втора година от поетия ангажимент по това направление. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание делегирани правомощия със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор, която възможност е изрично предвидена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 20 а, ал. 2, т. 2 и ал. 4. Изводите на съда относно компетентността на органа, издал акта са обосновани и съобразени със закона, като напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Съдът приема, че обжалваното писмо е издадено в писмена форма при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК като са изложени фактическите и правни основания за постановения отказ. Счел е, че метода на РА за мотивиране на уведомителните писма е чрез таблично обобщаване на резултатите, а в случая мотивите следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от таблицата на стр. 3, както и таблица № 1 на стр. 7, сочеща оторизираната сума, каквато според съда е и практиката на ВАС. О. поясненията за колона 16 е установил, че санкцията е наложена съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014 -2020 г., б. "а", направление "Биологично растениевъдство", б. "Б" "Изисквания за управление" от Методиката за намаляване или отказване на плащанията по м. 11 "БЗ", утвърдена със заповед №РД 09 -233 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Въпреки, че в УП не е посочено в какво точно се изразява това неспазване на изискванията и коя точно разпоредба на Регламента е нарушена, съдът е приел, че от писмото става ясно кои изисквания по управление не са били спазени и това са посочените в колона 16, а именно: неспазване на изискванията на Регламент ( ЕО) 834/2007. и Регламент ( ЕО) 889/2008, с оглед на което е счел непосочването на конкретно неспазени изисквания и съответните разпоредби за несъществено процесуално нарушение при издаването на УП. За да приеме, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че постановеният отказ е в съответствие с Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014 -2020 г, утвърдена със заповед №РД 09 - 144 от 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и по - конкретно раздел "V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014 -2020 г., б. "а", направление "Биологично растениевъдство", б. "Б" "Изисквания за управление" от Методиката за намаляване или отказване на плащанията по м. 11 "БЗ". Решението е неправилно. Не може да бъде споделен изводът на съда, че оспореният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е констатираното от съда, че в обстоятелствената част на писмото се съдържа посочване, че 2017 година е втора година от последно поетия от касаторката ангажимент по това направление. Редом с това, като фактически и правни основания за издаване на отказа се сочат данните в табличен вид в акта, като в колона 16 от таблицата на страница 3 от уведомителното писмо, както и в поясненията към нея, касаеща спазването на изискванията за управление е посочена цялата сума за отказ, а в поясненията към колоната е посочено, че се касае за изисквания съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. "а" направление "Биологично растениевъдство, б. "Б" "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., т. е. прието е неспазени изисквания по управление. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В утвърдената на това основание със заповед на министъра на земеделието Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени и през кампания 2017 г. не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 парцели. Раздел V от тази методика касае "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията" по мярка 11, за направление "Биологично растениевъдство" (б. а). В т. Б) " Изисквания по управление" е посочено, че земеделските стопани се подпомагат само за извършване на дейности съгласно установените с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 г. изисквания за управление. За направление "Биологично растениевъдство", б. "Б" - неспазени изисквания по управление са - 1. при установени парцели, които не се контролират от контролиращото лице, процентът е 100% за БЗС -то и т. 2 - неспазване на изискванията на Регламент ( ЕО) 834/2007. на Съвета от 27.07.2007 г., относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент на Комисията ( ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент ( ЕО) 834/2007. на Съвета от 27.07.2007 г., относно биологичното поризводство и етикирането на биологични продукти на целия блок на земеделското стопанство - неспазване 100% за направлението. В случая, данните от таблицата на стр. 3 касаят неспазени изисквания по управление, но нито в поясненията към колона 16, нито другаде в административния акт или в административната преписка, се посочва кои точно изисквания не са спазени от Тонева. В писмото напълно липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна по посоченото основание, което съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Що се касае до посоченото, че 2017 година е втора година от последно поетия от касаторката ангажимент по това направление, същото не може да бъде прието за обоснован мотив, тъй като липсва позоваване на чл. 24 от Наредба № 1/7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.); ; , но приложима за периода на кампания 2017 г. Съгласно цитирания текст продължителността на преходния период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на чл. 23 и Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 за многогодишни култури, различни от фуражните, каквито са процесните заявени - череши, този период на преход е най - малко три години. С оглед на което дори акта да съдържаше мотиви и позоваване на цитираната разпоредба, то не е допуснато нарушение на чл. 24 от Наредба № 1/2013 г. и посочения Регламент. В подкрепа на горното е и представеният по делото сертификат за съответствие, издаден от контролиращото лице "Кю Сертификейшън" в който изрично е посочено, че дейността "Биологично растениевъдство" - череши е в преход към биологично производство, както и че дейностите в сертификата са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007. В акта обаче липсва посочено фактическо и правно основание като цитираното или друго, от което следва несъответствие с изискванията на закона за мотивиране на акта, което в случая е съществено нарушение, тъй като препятства защитата на жалбоподателката, както и извършването на съдебен контрол. Оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като не съответства и на материалния закон. ВАС нееднократно в практиката си посочва, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Г. V са включени разпоредби за прехода. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". В този смисъл нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, противоречи на изискванията на общностното право. Понастоящем с решение № 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г. нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. е отменена. В случая, жалбоподателката в първоинстанционното производство действително заявява за подпомагане втората година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление " Биологично растениевъдство", площи по схеми и мерки 2017 в размер на 7, 97 ха по схема за обвързано подпомагане за плодове, но липсват фактически констатации стопанството да е преминала към биологично при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Също така не са налице и сочените основания за неспазени изисквания по управление, каквито не са посочени и не са установени. Административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона. На следващо място, настоящият състав приема, че предвидената възможност за намаление при неспазени базови изисквания и изисквания по управление е предоставено при условията на оперативна самостоятелност на органа, тъй като изрично е посочено, че ДФЗ - РА може да намали размера на финансовата помощ. След като на преценката на органа е предоставена тази възможност да намали или да не намали размера на финансовата помощ, то изискването за мотивираност на административният акт включва излагането на изрични мотиви, поради които органът е постановил акт в хипотезата на една от предоставените му възможности. В случая такива мотиви липсват. Като е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е законосъобразно, решаващият съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, тъй като той е изяснен от фактическа страна и се отмени оспореното писмо като незаконосъобразно. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,