Решение № 274 от 1.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1053/2017 г.

Решение № 274 от 1.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1053/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството пред ВКС е образувано по повод постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4694/2016 г. по описа на СГС и отмяна на постановената по него присъда № 16/20.01.2017 г. в частите, с които е извършено групиране на наказанията, наложени на подсъдимия В. Л. Д. по НОХД № 589/2012 г. на РС - Перник и НОХД № 14269/2012 г. на СРС и е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 определеното общо наказание. Иска се връщане на делото за ново разглеждане в тези му части от друг състав на същия съд. В подкрепа на искането се твърди, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като при определяне на общото наказание не са били взети предвид всички осъждания на Д., като групирането не е извършено в най-благоприятния за него вариант. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Осъденият В. Д. моли съда да уважи искането, ако е в негова полза, тъй като към настоящият момент е изтърпял наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С присъда № 16/20.01.2017 г., постановена по ВНОХД № 4694/2016 г. по описа на СГС, НО, 8 - възз. състав, В. Л. Д. е признат за виновен в извършено на 24.03.2013 г. деяние по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален "строг" режим за изтърпяване. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 от НК измежду наказанията, наложени със споразумение по НОХД 589/2012 г. по описа на РС- Перник, в сила от 08.05.2012 г. и със споразумение по НОХД № 14 269/2012 г. по описа на СРС, в сила от 30.07.2012 г., е определено едно общо наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК същото е приведено в изпълнение при първоначален "строг" режим на изтърпяване. В искането за възобновяване се твърди, че като е извършил групиране само на две от постановените по отношение на подсъдимия присъди, привеждайки на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение определеното общо наказание, въззивният съд е нарушил процесуалните правила, тъй като не е извършил групиране на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин. В подкрепа на това твърдение в искането за възобновяване се сочи, че с присъда, постановена по НОХД № 5937/2009 г. по описа на СРС е определено общо наказание измежду наложените по НОХД № 589/2012 г. на РС- Перник, НОХД № 14269/2012 г., НОХД № 12287/2011 г., НОХД № 21359/2011 г., НОХД № 5626/2010 г. на СРС, в размер на една година и един месец лишаване от свобода. От свидетелството за съдимост и бюлетините за съдимост, приложени по делото, не се установява да е извършено посоченото групиране с присъда, постановена на 24.02.2016 г. по НОХД № 5937/2009 г. описа на СРС. С нито една от присъдите по посочените дела не е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец, за да се приеме, че то е най-тежкото и затова е определено като общо за групата наказание. Това твърдение, изложено в искането за възобновяване не е подкрепено с писмени доказателства. Присъдите по посочените дела, с изключение на тази по НОХД № 5937/2009 г. са били групирани с присъда, постановена на 28.09.2012 г. по НОХД № 5626/20010 г. по описа на СРС, с която на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото - десет месеца лишаване от свобода, като е постановено ефективното му изтърпяване. Деянието, за което е осъден Д. с присъда по НОХД № 5937/2009 г. на СРС е осъществено на 20.09.2008 г. - т. е. преди да бъдат постановени присъди по НОХД № 589/2012 г. на РС- Перник и по НОХД № 14269/2012 г., НОХД № 12287/2011 г., НОХД № 21359/2011 г., НОХД № 5626/2010 г. на СРС, поради което би могло да бъде поставена в една група с тях. Такова групиране обаче, би било законосъобразно, ако Д. не беше осъществил деянието по НОХД № 14798/2013 г. по описа на СРС /съответно по ВНОХД № 4694/2016 г. на СГС/ в изпитателния срок на наказанията, определени със споразумения по НОХД № 589/2012 г. по описа на РС - Перник и по НОХД № 14269/2012 г. по описа на СРС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК е с приоритет пред нормите на чл. 23 и чл. 25 от НК, с оглед на което, ако последващо деяние е осъществено в изпитателния срок на някоя от присъдите от съвкупността, тя следва да бъде извадена от последната, като се приведе в изпълнение отложеното с нея наказание лишаване от свобода. Поради това, след като деянието по ВНОХД № 4694/2016 г. на СГС е осъществено на 24.03.2013 г., т. е. в три годишните изпитателни срокове на наказанията, наложени със споразумения по НОХД № 589/2012 г. на РС - Перник /в сила от 8.05.2012 г./ и по НОХД № 14 269/2012 г. на СРС /в сила от 30.07.2012 г./, правилно въззивният съд е изключил последните от съвкупността, формирана по НОХД № 5626/2010 г. на СРС, определил е общо наказание измежду санкциите, наложени с тях, а именно 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил за изпитателен срок от три години, след което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение посоченото общо наказание. Така описаната дейност е осъществена от въззивната инстанция при съблюдаване на нормите на процесуалния и материалния закон, поради което не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Искането на Главния прокурор за запазване на съвкупността от присъди, определена по НОХД № 5626/2010 г. / погрешно посочено в искането като НОХД № 5739/2009 г./ не държи сметка за това, че групирането освен благоприятно за осъдения, следва да бъде на първо място законосъобразно. Това изисква правилно определяне на присъдите, които са в съвкупност и в рецидив една спрямо друга, при съобразяване и на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Въззивният съд при постановяване на присъдата си се е съобразил с тези изисквания и е постановил законосъобразен съдебен акт. Действително, въззивният съд не е извършил групиране на всички присъди, с които е осъден В. Д., като е привел в изпълнение само тези по отношение на които са налице условията на чл. 68, ал. 1 от НК. Няма процесуална пречка това да бъде сторено в отделно производство с определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като се прецени кои от присъдите са в съвкупност или рецидив и се избере най-благоприятният за осъдения вариант за тяхното групиране, при спазване на всички законови разпоредби и съобразно ППВС № 4/1965 г., Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3 от 2009 г. на ОСНК на ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение