Решение № 7661 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ чрез процесуален представител гл. юрисконсулт З. Истаткова против Решение 187/29.01.2024 год. постановено по адм. дело 314/2023 год. по описа на Административен съд Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на част от доказателствата по делото и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът З. М. Г. чрез адв. М. Тодорова представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 187/29.01.2024 год. по адм. дело 317/2023 год. Административен съд Добрич е отменил Заповед РД-Е113-02-26 от 13.04.2023 год. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 6, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 4, т. 2 и чл. 2, ал. 1 от Наредба 2/27.03.2019 год. е отказано заплащането на поисканата със заявление Е113-02-5/20.01.2023 год. от З. М. Г. медицинска услуга в Частна международна болница Оптимед , Чорлу, Република Турция, изпратил е преписката на административния оран за ново произнасяне съобразно с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: Производството пред административния орган е образувано по заявление с вх. Е113-02-5/20.01.2023 г. от З. М. Г.. Заявителят кандидатства за [заличен текст] в Частна международна болница Оптимед град, Чорлу, Република Турция в размер на 16 000 евро с основна диагноза [заличен текст]. Към заявлението са приложени и допълнително постъпили документи, сред които и медицински: Епикриза от 18.03.2022 год. от Частна международна болница Оптимед , Окончателна диагноза :[ заличен текст]. Оплакване и история: Пациентът е опериран 6-7 пъти поради [заличен текст]; Епикриза от Частна межународна болница Оптимед , от 22.08.2022 год., в която е обективирано: [ Оплаквания и история : Оперирана е в ляво [заличен текст] Окончателна диагноза :[заличен текст] . Лечение: лечението продължава, Епикриза от Частна межународна болница Оптимед от 23.11.2022 г. с диагноаза [заличен текст]. Окончателна диагноза [заличен текст]. Лечение: пациентът е хоспитализиран за проследяване на[ заличен текст]. Извършено е проследяване и са приложени антибиотици. След това е направена повдигната [заличен текст]. Продължаване на лечение: [заличен текст]. Въз основа на проведеното лечение обективирано в тези три епикризи на Г. е предписано лечение и през следващите 6-9 месеца се планира рентгеново и лабораторно проследяване, а след това операция на [заличен текст]. След извършен на 27.01.2023 год. контролен преглед в болница Оптимед , гр. Чорлу, Република Турция е представена коригирана оферта Проформа - фактура от 30.01.2023 год. с план за лечение от ортопед доц. д-р А. Б. на обща стойност 16 000 евро. Във връзка с подаденото от Г. заявление и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата е взето решение от специализираната постоянно действаща комисия по чл. 13 от Наредбата и са изискани доклади от двама външни експерти проф. д-р А. Й. и проф. д-р В. С.. С доклад проф. д-р В. С. като отчита историята на заболяването, започнатото лечение в Частна межународна болница Оптимед , което се провежда съобразно всички международни стандарти, намира искането на заявителя за основателно. Експертът взема предвид, че вече са направени няколко неуспешни опита за лекуването на пациента в България без особен ефект, поради което е прието очакваните резултати от лечението на Г. в Частна международна болница Оптимед да е успешно. Заключението на проф. д-р С. е, че лечението следва да продължи в Република Турция. В доклада на проф. д-р А. Й. е посочено, че необходимите [резекция на псевдоартрозата, алоостеопластика, външна фиксация и бедрена елонгация] са осъществими в България, където те се прилагат рутинно и са напълно осъществими с очаквани резултати на пълно възстановяване и реинтеграция на пациента. Предвид изложените различни решения по заявлението, комисията по чл. 13 от Наредбата, е изискала доклад от трети външен експерт. С доклад с вх. ЕП3-02-5/27.03.2023 год. проф. д-р П. К. констатира, че лечението на болната не може да бъде извършено в България с единакъв прогнозен резултат, съпоставим с този на водещите ортопедични центрове в Европейския съюз. Предвид извършеното хирургично лечение и няколко хоспитализации в болница в гр. Чорлу и нуждата от реоперация с неясна прогноза за краен резултат се предлага продължаване на лечението с наблюдение на болната в референтен център на Европейския съюз в университетските болници в Мюнстер или Хайделберг, Германия без категорична прогноза за излекуване, поради съществуването на сериозни рискове. След анализ на представените документи и приети доклади, Специализираната постоянно действаща комисия намира, че не са налице условията на чл. 4, т. 2 от Наредбата, съгласно която лечение в чужбина се допуска, когато не е включено в обхвата на задължителното здравно осигуряване чрез необходими за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Прието е, че заявената медицинска услуга може да бъде извършена в лечебни заведения на територията на Република България и в лечебни заведения на територията на Европейския съюз и са приложими други финансови механизми за заплащането й. С процесната Заповед РД-Е113-02-26 от 13.04.2023 год. на управителя на НЗОК изцяло са приети констатациите на Специализираната постоянно действаща комисия. Установено е, че са налице условията на чл. 6, т. 1 и т. 4 от Наредбата, съгласно които НЗОК не заплаща за лечение на заболявания, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България. От правна страна е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, като са изложени фактическите и правни основания за издаването му, които позволяват осъществяване на съдебен контрол. При постановяването му административният орган се е позовал на експертното становище на проф. д-р П. К. и проф. д-р А. Й., но изцяло е пренебрегнал становището в доклада на проф. д-р В. С., което първостепенният съд квалифицира като нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В допълнение е посочено, че административният орган не е съобразил, че подаденото заявление е за етап комплексно лечение. След анализ на разпоредбата на чл. 6 във вр. с чл. 4, т. 2 от Наредба 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата) е формиран решаваш извод, че при издаване на процесния акт следва да се вземе предвид, че своевременното извършване на медицинската услуга предполага и съобразяване с възможностите за лечение по начин, който да е съвместим с приложеното досега лечение. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган, преди издаването на акта не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба 2 от 27.03.2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. Забавянето на лечението на Г. не и дава възможност да се лекува в пълен обем според индивидуалните си нужди и я ограничава с оглед необходимото рентгеново и лабораторно проследяване и планираната операция, за която няма яснота - дали, кога и от кого, при какъв успех може да се извърши в референтни клиники . Липсват доказателства, които да оправдават крайната цел и заявлението е било отхвърлено без да са изложени ясни и точни мотиви, относно къде да се проведе лечението и защо не е било обсъдено мнението на проф. д-р В. С.. Обосновано с оглед представените различни становища на тримата експерти Административен съд Добрич приема, че административният орган е следвало да извърши преценка на всички събрани доказателства и мотивирано да посочи защо дава основа на акта си на някое становище, съответно не приема друго. Правилно административният съд е приел, че със заповедта се е стигнало до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административният орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 от АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 от АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 от АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за конкретното право на засегнатия адресат от акта да получи адекватно и съответстващо на заболяването му лечение и медицинска грижа. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал.3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските за настоящата инстанция, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата за основателно. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица като адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение ако другата страна е осъдена за разноски. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 като съответно осъди другата страна да го заплати. В настоящия случай следва да се осъди Националната здравноосигурителна каса да заплати на адв.М. Т. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на З. М. Г.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,