Решение № 9963 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2019 г.

Решение № 9963 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Петрич против решение № 46/11.01.2019 г. по адм. дело № 809/2018 г. на Административен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ) (Правилата), чл. 322 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) чл. 326 ЗСВ и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа тезата, че за начало на изтърпяването на дисциплинарното наказание следва да се счита датата на касационното съдебно решение на Върховния административен съд във връзка с дисциплинарното производство, а не датата на съобщаване на акта, ангажиращ дисциплинарната отговорност на лицето и това детерминира като правна последица момента на заличаване на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 326, ал. 1 ЗСВ. Ответникът по касационната жалба – С. Дундев, от [населено място], чрез адв. А. Милева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище и претендира разноски за касационната инстанция по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че след като ответникът по касационната жалба е изтърпял наложеното му наказание "порицание" на 10.12.2016 г. по отношение на него не са били налице основанията по чл. 5, ал. 2 от Правилата за отказване на допълнително трудово възнаграждение за 2017 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 46/11.01.2019 г. по адм. дело № 809/2018 г. Административен съд – Благоевград е отменил заповед № 246/13.09.2018 г. на административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Петрич и е изпратил преписката за издаване на нов акт, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяната й като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № 219/16.09.2015 г. административният ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Петрич е наложил на прокурор С. Дундев дисциплинарно наказание "порицание". Заповедта е потвърдена с решение по т. 9 от Протокол № 55/05.11.2015 г. на ВСС. По делото липсват данни за съобщаване на решението на ВСС на наказания, но отчитайки че жалбата срещу него е подадена във Върховния административен съд на 9.12.2015 г., административният съд обосновано е приел, че от тази дата е започнало изтърпяването на наказанието. Този извод намира подкрепа и от разпоредбата на чл. 323, ал. 2 ЗСВ уреждаща института на предварителното изпълнение по силата на закона на акта за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 322 ЗСВ наказанието се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума или на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител. Ирелевантни за началото на периода на изтърпяването му са последвалите актове на съдебните състави на ВАС от съдебното оспорване предвид допуснатото предварително изпълнение по силата на закона. Съгласно чл. 326, ал. 1 ЗСВ дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност, се заличава една година след изтърпяването му. В случая тази година е изтекла най-късно на 9.12.2016 г. С решение по т. 43 от протокол № 34/27.10.2011 г., на основание чл. 13 от Наредбата за структурата на работната заплата, Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (Правила). С тях са уредени реда, начина, източниците на средствата за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. С чл. 5, ал. 2 от Правилата лице с наложено наказание или лице срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение. На това основание е бил постановен отказът от административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Петрич "да не бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение на С. Дундев – прокурор в Районна прокуратура – гр. Петрич за 2017 г.". Законосъобразно и обосновано по аргумент от чл. 326, ал. 1 ЗСВ, административният съд е приел, че след като дисциплинарното наказание на прокурор Дундев е заличено за същия не са налице материалноправните основания по чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ за изплащане на ДТВ за 2017 г. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 8, ал. 3 и § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3, чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Върховният административен съд определя на сумата от 600, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение