Решение № 5706 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2021 г.

Решение № 5706 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. В., срещу решение № 264 от 14.01.2021 г. по адм. дело № 9315/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменен, като незаконосъобразен, отказът му за издаване на виза вид "С" изх. № ISВ19000464 V от 09.01.2020 г. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна М. У., действащ чрез своя баща М. Н., в представен писмен отговор чрез адвокат И. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. У. против отказ изх. № ISВ19000464 V от 09.01.2020 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид "С". Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е събрал административната преписка по издаване на отказа, от която е установил, че със Заявление с рег. № ISB 19000464 V от 26.11.2019 г. М. У., гражданин на Пакистан, [дата на раждане] в град Желум, Пакистан, чрез своите родители, поискал издаване на виза от Посолството на Република България в Исламабад, Пакистан. Посочил е срок на пребиваване от 60 дни с евентуална дата на пристигане на 25.12.2019 г. и дата на отпътуване на 24.02.2020 г. В графата за канещо лице са попълнени имената на Х. Х. (чичо на бащата на апликанта) с адрес в град София, [адрес], който щял да поеме разноските по пътуването и пребиваването му в страната ни. Приложена е покана-декларация рег. № 1348 от 26.08.2019 г. на Х. Х., гражданин на Великобритания, с постоянен адрес в град София, [адрес], с която е декларирал, че ще осигури издръжка и жилище за срок от 30 дни в периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2020 г. на бащата М. Н., гражданин на Пакистан, и членовете на семейството му – съпруга С. Н. и две малолетни деца – М. У., [дата на раждане] и жалбоподателя М. У., [дата на раждане]. Приложена е декларация, с която Х. Х., декларирал, че ще осигури жилище и финансова издръжка на семейството, както и декларация по чл. 20 а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на република българия на гражданите на европейския съюз и членовете на техните семейства, от собственика на имота на посочения адрес Ц. В., че е съгласна посочените лица (Х. Х. и четиричленното семейство на жалбоподателя) да бъдат адресно регистрирани и да ползват възмездно имота по силата на договор за наем от 01.08.2019 г., сключен с Х. за срок от 5 години (също приложен към заявлението). В хода на съдебното производство е изискано и представено становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. В представеното становище от Дирекция "Миграция"-МВР е посочено, че декларирания от апликанта адрес е посочен и в много регистрирани заявления за визи на пакистански граждани и вероятно се използва с цел формално изпълнение на изискванията на ЗЧРБ и НУРИВОВР. По искане на ответника е задължена и Главна дирекция "Гранична полиция" да представи справка относно влизанията и излизанията от Република България на Х. Х., както и за престоя му в страната. Изрично е отбелязано в справката, че след 1.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР /АИС "ГК"/, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания за тази категория лица. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че в случая, към заявление рег. № ISB19000464 V от 26.11.2019 г. апликантът е приложил част от посочените по-горе документи. Заявената продължителност и цел на пътуването отговарят на изискванията на чл. 8 от НУРИВОВР. Същевременно, отказът е постановен с мотиви за недоказаност на целта и условията на пребиваването, както и за липса на убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка. Безспорно, целта на пътуването по смисъла на чл. 9 ж, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 13, ал. 2, б. "а" от НУРИВОВР подлежи на доказване от страна на апликанта. Но в случая, административният орган не е изложил фактически мотиви за отказа си, не е изпълнил задълженията си за служебно изясняване на фактическите обстоятелства по конкретния случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел още, че актът не съдържа фактически мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановения отказ – конкретни съображения и доводи, защо административният орган счита, че заявителя не доказва убедително целта и условията на заявеното пребиваване и не представя надеждни и убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната. В случая се касае за малолетно дете и доказателствата за финансовите средства за издръжка са свързани и със заявленията на неговите родители и следва да се преценяват, представените от тях доказателства. Извън това, така посочените в отказа мотиви са твърде общи и не отговарят на законоустановените изисквания за мотивиране на акта по начин, който да осигури правото на защита на засегнатото лице от една страна и от друга – възможност за съда да осъществи контрол за неговата законосъобразност. Съдът е посочил, че справка рег. № 328200-21214 от 11.11.2020 г. на Главна дирекция "Гранична полиция" относно пребиваването на Х. Х. на територията на страната, не съдържа пълни и изчерпателни данни, поради което не доказва тезата на ответника, че канещото лице не се намира реално и фактически на територията на България. От друга страна, тези обстоятелства не са посочени изрично в мотивите на оспорения отказ, поради не следва да се приемат като факт от правно значение, относим към посоченото в отказа правното основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2 АПК за мотивираност с изложение на правни и фактически мотиви, от които да става ясна волята на административния орган, респ. тя да предостави възможност на засегнатото лице да организира защитата си и на съда да осъществи контрол за законосъбразност. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания– чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ и чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 5 ППЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - "Представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребивване. Не представя надеждни и убедителни доказателства за притежаване на необходимите финансови средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната. " Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят М. У. е поканен от Х. Х. /чичо на бащата на апликанта/ гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, договор за наем, документи удостоверяващи роднинска връзка и декларация, че ще осигурява жилище и издръжка на М. Н. /баща на жалбоподателя/ и членовете на неговото семейство. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно е, че датата на подаване на поканата е 26.08.2019 г., а на 27.08.2019 година канещото лице е напуснало Република България, което е установено от представената справка на Главна дирекция "Гранична полиция" и няма данни да е влизало отново в Република България. На последно място, основателен е доводът на касатора, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем и декларация за издръжка на апликанта, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него, поради което се явява и обоснован довода на касатора, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване, както и че липсват доказателства за притежавани необходими средства за издръжка по време на заявеното пребиваване и напускане на страната. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в общ размер на 170 лева, представляваща платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение