Решение № 14045 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2011 г.

Решение № 14045 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 19/25.02.2011 г., постановено по административно дело № 344/2010 г., Административен съд - Видин е отхвърлил като неоснователна жалбата на Боян Любенов Кръстев от гр. Дунавци, обл. Видин, против решение № 148/10.12.2010 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Видин, с което се отхвърля жалбата му по административен ред като неоснователна и се оставя в сила разпореждане № 4809161846/11.08.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" в РУ "СО" - Видин, с което му се отказва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Боян Любенов Кръстев от гр. Дунавци, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. Бенов. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество, като се задължи административният орган да отпусне полагащата му се пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Касаторовият повереник се позовава на събраните гласни доказателства и аргументира теза, че няма законова пречка доверителят му да се пенсионира при регламентираните облекчени условия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото всички предпоставки за това са налице в своята кумулативност. Твърди, че Кръстев отговаря и на трите кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото към момента на подаване на заявлението има навършени 62 години при изискуеми 57 години, има повече от изискуемите 15 години като шофьор, а именно 18 години, 3 месеца и 13 дни, и сбора от възрастта и осигурителният му стаж е равен поне на 100 точки. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Видин, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Видинския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. Безспорно е установено, че към датата на заявлението жалбоподателя е навършил 61 години, 8 месеца и 28 дни, т. е. има необходимата възраст от поне 57 навършени години, но сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта (т. нар. "точки") е равен на 96 години, 2 месеца и 29 дни - т. е. по-малък от предвидения минимум от 100, а зачетеният му стаж от II-ра категория се равнява на 14 години, 1 месец и 20 дни, което е по-малко от изискуемия минимален стаж от 15 години. Полаганият от касатора труд като "шофьор на рейс" през спорния между страните период (25.06.1988 г. - 01.08.1990 г.) не може да бъде причислен към втора категория, тъй като не попада в съответната хипотеза на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), която касае водачи на автобуси от транспортни фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Автобусът, който е управлявал, е обслужвал ведомството при необходимост по време на сезонни кампании във връзка с извършването на конкретна работа. От друга страна, както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, при липсата на допустими по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж доказателства за този период, свидетелските показания не могат да определят категорията на положения труд. Но дори и те да бъдат кредитирани и да се приеме, че през цитирания период Боян Кръстев е бил "шофьор на товарен автомобил - ЗИЛ 130", не е изпълнено условието по т. 53а от ПКТП (отм.) този автомобил да е с товароподемност 12 и повече тона. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Видин (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на ПКТП (отм.) и КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Видин е постановил правилно решение, което, при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав,