Решение № 13463 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2010 г.

Решение № 13463 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Област София против решение по адм. д. № 3233/2008 г. по описа на АС София- град. Иска отмяна на решението с твърдение, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при необоснованост и нарушение на материалния закон. Няма данни лицето да е репресирано, чрез изключване от ЮФ на СУ"Климент Охридски" през 1949 г., поради което искането е неоснователно. Обратно- от представеното уверение на СУ се установява, че Цоню Данев не е изключван по никакви причини. Събрани са данни за принудително въдворяване в ТПО, за което се дължи обезщетение на друго правно основание. Цоню Георгиев Данев обжалва решението в частта, в която административната преписка е върната за произнасяне след провеждане на производство пред Централната комисия. Твърди, че неправилно областният управител е задължен да провежда ново административно производство, след като съдът е приел, че има репресия по политически причини. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на областния управител и недопустимост на касационната жалба на Цоню Георгиев Данев . Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен отказа на областния управител на област София със заповед № РД-096/12.05.2008 г. да уважи искане на Цоню Георгиев Данев за еднократно парично обезщетение по искане от 19.04.2006 г. на основание репресия по политически причини, изразяваща се в изключване от ЮФ на СУ "Климент Охридски" през 1949 г. Административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените с решението задължителни указания за провеждане на процедура пред Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ. Не са наведени конкретни касационни оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което настоящата инстанция не следва да се произнасяне по това твърдение. Решението е обосновано, защото е постановено съобразно установените с допустими доказателствени средства факти. Правилно и при спазване на чл. 1, т. 6, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е необходимо събиране на доказателства в специалното производство пред Централната комисия за установяване на изключването на Цоню Георгиев Данев като студент в университета и причините за това. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. По делото са представени доказателства за въдворяване на физическото лице в ТВО Перник в периода от 29.01.1949 г. до 29.10.1949 г. и в ТВО Белене в периода от 30.05.1957 г. до 5.09.1959 г., както и данни за изселване в друг, които репресии не са предмет на искането пред административния орган от 19.04.2006 г. и следователно са неотносими за спора. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на основание за еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, като за целта представи и писмени доказателства съобразно чл. 40 от АПК . Представеното уверение на Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" № 03/1.04.2008 г. представлява официален писмен документ относно обстоятелството, че няма отразяване в главната книга на ЮФ Цоню Данев да е изключван като студент по някаква причина. Поради това и защото ЗПГРРЛ е специален закон, който допуска установяване на факта на репресия с други доказателствени средства по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК, решението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Дали физическото лице е репресирано чрез изключване от университета по политически причини е допустимо да се установи и с други доказателствени средства в производството пред Централната комисия по чл. 3, ал. 3 от Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Правилни са указанията на съда, че репресията трябва да е извършена в периода до 10.11.1989 г., поради което възстановяването на студентските права през 1990 г. е факт ирелевантен за обезщетението, в случай, че се установяват фактите, предвидени в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение