Решение № 89 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 39/2015 г.

Решение № 89 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 39/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. П. срещу гражданско-осъдителната част на решение № 748/02.12.2014 г. по внохд № 409 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевира се оплакване за допуснато нарушение на закона и се иска в тази част решението да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Гражданският ищец Н. Т. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 39/05.09.2014 г. по нохд № 333/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият П. и признат за виновен и осъден за извършени престъпления по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 от НК. Осъден е да заплати на Н. Д. Т. сумата от 4475 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с довода, че взривената от подсъдимия постройка е незаконно построена, не е собственост на гражданския ищец Т. и не му се дължи обезщетение за вреди по чл. 45 от ЗЗД. Същото възражение е правено и пред двете съдебни инстанции и е отхвърлено като неоснователно с убедителни съображения. Въззивният съд законосъобразно е посочил, че деянията, обявени за престъпни от НК са и деликти по смисъла на облигационното право. Гражданската отговорност за вреди е функция от наказателната и произтича от законовото изискване да не се вреди другиму. След като с присъдата е установено, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, което от обективна страна е свързано с унищожаване на чуждо имущество, за него възниква и деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отделно от това, производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Фактите, относими към собствеността на взривената постройка в лицето на Т. са описани в обвинителния акт и са признати от подсъдимия, поради което спор в коментираната посока не е наличен по делото. Без значение за гражданската отговорност на касатора е въпросът за законността, съотв. незаконността на постройката. Като е присъдил обезщетение за имуществени вреди на гражданския ищец, съдът не е допуснал нарушение на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение