Решение № 14440 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2012 г.

Решение № 14440 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мохсен Ебади - гражданин на Иран, против решение № 5718 от 29.10.2012 г. по адм. дело № 4343/2012 г. на Административен съд София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Славова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Мохсен Ебади - гражданин на Иран, против решение № 249 ОТ 5.04.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят е напуснал легално родината си и не се позовава на преследване спрямо него от властите в Иран. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. В проведените интервюта, касаторът мотивира молбата си за закрила по ЗУБ със страх от грозяща го присъда заради бягство от редовна военна служба. Причината за това е отказ да изпълни заповед на командир. В интервю с рег. № УП 5208/7.02.12 г. той заявява, че след като не е изпълнил наредената му заповед, се е прибрал в къщата си. Там е живял около месец, през което време никой не го е търсил и притеснявал. След това, без да визира конкретни причини, напуснал дома си и следващата една година живял в градовете Бандар Абас и Рашад. През този период чужденецът не споменава да е имал неприятности с иранските власти, нито да са отправяни тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. Напуснал Иран заради проблеми с армията Сапах и техните тайни служби, но не дава никаква конкретна информация за това. При това положение правилно първоинстанционният съд е счел, че фактите, заявени от молителя в проведените интервюта са противоречиви, поради което не ги е кредитирал като достоверни. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Цитираните в касационната жалба правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и Директива 2005/85/ЕО, с нищо не променят фактическата обстановка, свързана конкретно с бежанската история на касатора, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на такъв статут. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Мохсен Ебади да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,