Решение № 13000 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 497/2015 г.

Решение № 13000 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 497/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - отменен, във връзка с § 15, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР (ДВ, бр. 53/2014 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 6946/18.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3083/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди постановената заповед № з-14933/15.11.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи и уважи касационната жалба. Ответниците - Ива Кирчева Борисова, Виктория Валентинова Цветанова и Валентин Валентинов Цветанов, конституирани в качеството им на законни наследници на починалия Валентин Цветанов Борисов, оспорват касационната жалба и претендират първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя заповед рег. № з-14933/15.11.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Валентин Цветанов Борисов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция", към 06 Районно управление "Полиция" при СДВР, категория Е - II степен. Горната заповед е издадена на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР (отм.), вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) във връзка с досъдебно производство - следствено дело - № 2-П/2012 г. по описа на следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 4-153/2012 г. по описа на СГП, с което на Валентин Цветанов Борисов е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр ал. 1, предл. 2, алт. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 от НК (изнудване от две или повече лица). Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Борисов първоначално е предмет на разглеждане по адм. дело № 779/2013 г. по описа на АССГ. С решение № 3997/21.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10763/2013 г. по описа на ВАС е отменено решение № 4882/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 779/2013 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция приема, че не са проверени правнозначими за дисциплинарната отговорност факти от дисциплинарно-наказващия орган; не е съобразено, че извън приложения обвинителен акт за повдигнато срещу Борисов обвинение и писмо за образуване на досъдебно производство срещу него - в дисциплинарното производство други доказателства не са събирани. АССГ изпълнява указанията по прилагане на закона и при новото разглеждане на делото, към доказателствения материал са приобщени писмените доказателства, съставляващи административната преписка, представени от органа с писмо от 23.01.2013 г., както и писмените доказателства, съдържащи се в адм. д. № 779/2013 г. по описа на АССГ. Като доказателство по делото, с оглед дадените указания от ВАС, е прието писмо от 25.06.2014 г. от Специализирания наказателен съд (СпНС). С посоченото писмо, и. д. председателя на СпНС, уведомява съдебен състав за следното: НОХД № С-74/2012 г. по описа на СПНС, 5-ти състав е приключило с произнасяне на присъда на 19.12.2012 г. Срещу присъдата е постъпил протест и на 14.02.2013 г. делото е изпратено на Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС), който на 26.05.2014 г. е отменил присъдата на СпНС и е върнал делото за ново разглеждане като наказателното производство срещу жалбоподателя е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради смърт. По делото е приет и Социален доклад, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 във връзка с чл. 21, т. 15 от Закона за закрила на детето от дирекция Социално подпомагане - гр. Перник. Така постановеното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - неизпълнение на задълженията на административния орган по разкриване на обективната истина, в нарушение на действащия чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 ЗМВР (отм.). Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд обосновава отмяната на административния акт като мотивирано приема, че дисциплинарната отговорност на служителя от МВР за посочените нарушения, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство не е установена и доказана. Административнонаказващият орган не е доказал извършване на дисциплинарно нарушение, за което да бъде наложено дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарното производство не са събрани категорични доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото нарушение на служебната дисциплина. В хода на съдебното производство също. Получените документи от СГП доказват единствено факта, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение. Този факт обаче не е сред посочените в чл. 224, ал. 2 и чл. 227, ал. 1 ЗМВР (отм.) основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Привличането като обвиняем, при действието на презумпцията за невиновност не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Това е единствения доказан факт в случая, но не е посочен в закона като вид дисциплинарно нарушение, въпреки което първоинстанционният съд обсъжда и принципната възможност деяние, квалифицирано като престъпление в наказателно производство да осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2 и чл. 227, ал. 1 ЗМВР (отм.), при условие, че има доказателства, че е извършено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно присъдата, оневиняваща Борисов по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК, която не би могла да влезе в сила, поради смъртта му. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е императивна и предвижда прекратяване на наказателното производство в такива случаи, поради което решаващият състав правилно не обсъжда въпроса относно вината на Борисов в развилия се наказателен процес. Анализирани са и доводите относно нарушенията на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които правилно е прието, че съставляват самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.). Обоснован е извода, че за да бъде наложено дисциплинарно наказание за такива нарушения е необходимо по безспорен и категоричен начин да е установено неизпълнение на разпоредби Етичния кодекс, което в случая не се доказва. Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства сочат за намерени при проверката наркотични средства у Клечеров, а в административния акт е отразено друго - незаконно оръжие, дало повод за твърдяното изнудване. Тази неяснота съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като има за последица засягане на правото на защита на наказаното лице. В дисциплинарното производство освен обвинителен акт и писмо за образуване на досъдебно производство срещу Борисов, други доказателства не са събирани. Съгласно чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) в тежест на органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е да установи извършването на вмененото нарушение, което в случая не е направено. Дисциплинарноразследващият орган е дал вяра на фактите, отразени в посочените документи, без да е събрал самостоятелни доказателства в хода на дисциплинарното производство и въз основа на тях да даде квалификация на деянието, като дисциплинарно нарушение. Допуснато е нарушение на чл. 44 и чл. 39, ал. 2 от АПК във връзка със задължението на административния орган по събиране на доказателства. Настоящият състав на ВАС счита, че заповедта е правилно отменена като незаконосъобразна поради допуснати необосновани фактически изводи относно деянията на Борисов квалифицирани като дисциплинарни нарушения, които от своя страна са довели до неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган. Деянията, за които се твърди, че са извършени от Борисов, не са установени и доказани по несъмнен начин в дисциплинарното производство Т.е. направено е позоваване на чужди фактически и правни изводи. Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния акт и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива нарушения не са установени, а в мотивите към решението си съдът, след като е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на правилно установена фактическа обстановка е изложил подробно и обосновано правните си изводи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение