Решение № 9885 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2015 г.

Решение № 9885 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С., при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 266 от 16.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6835/2014 г. по описа на Административен съд С., с което е отменен ревизионен акт № 2021377668 от 14.11.2013 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП С., с който са определени публични задължения на МАРИЯ БОГДАНОВА АТАНАСОВА, по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - М. Б. А. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева в съдебно заседание взема становище, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил ревизионен акт № 2021377668 от 14.11.2013 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП С., с който на М. Б. А. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 31597,47 лв. и лихва от 28500,46 лв., по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е намерил, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен относно установените задължения, като е приел за основателно възражението на жалбоподателката, че досежно така определените задължения е изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или с ревизионен акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С., като инстанция по същество, следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, в т. ч. и направеното възражение за изтекла погасителна давност, включително когато се навежда за първи път пред съда. Неоснователни са касационните оплаквания за отражението на изтеклата погасителна давност само върху възможността за събиране, не и върху възможността за установяване на задълженията. Предвид обжалването РА не е влязъл в сила. Недопустимо е към момента на влизането му в сила, след приключване на съдебното обжалване, в него да се установяват задължения, които са несъбираеми като погасени по давност. Тези изводи касаят, както главниците, така и начислените лихви върху тях, имащи акцесорен характер. Касаторът не е изложил конкретни оплаквания срещу начина на изчисляване на давностния срок от страна на първоинстанциония съд. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения от страна на АССГ в тази част на решението. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски се дължат на ответника по касация за това производство, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,