Решение № 283 от 27.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 809/2013 г.

Решение № 283 от 27.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 809/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. Я. М. против присъда, постановена по внохд № 128/13 г. на Окръжния съд-гр. Пловдив. Жалбоподателят възразява, че последната е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, като прави алтернативни искания - за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба и допълнението към нея.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 4405/12 г. Районният съд-гр. Пловдив признал подс. М. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК.

По внохд № 128/13 г., образувано по протест на прокурора, ПОС отменил посочената присъда и вместо нея на 05.03.2013 г. постановил нова присъда № 22, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подс. М.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд установи:

Жалбата е неоснователна. Липсват касационни основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.

1.На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК подсъдимият и защитата му навеждат единствен довод за това, че ПОС не е коментирал, че инкриминираното по делото наказателно постановление не е влязло в сила на 28.12.2008 г., а на 29.12.2008 г., като обяснимо не се посочва как тъкмо с това въззивният съд е допуснал нарушение от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърдяното няма как да се отнесе към абсолютните нарушения по чл. 348, ал. 3, т. т. 2-4 НПК, а доколкото инкриминираното деяние е извършено на 30.06.2009 г. и според предявеното обвинение - в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, няма как да се приеме, че посоченото по-горе различие в датите, както и липсата на коментар за това, е злепоставило, до степен на ограничение, процесуалните права на подсъдимия.

2.На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се възразява срещу положителния извод на ПОС за съставомерност на извършеното от подс. М. по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК.

Възразява се, че деянието е несъставомерно от обективна страна, защото липсват доказателства, кога инкриминираното наказателно постановление е влязло в сила. При казаното по-горе, по повод твърдяното от жалбоподателя тъкмо в обратната посока, ВКС оставя без коментар така направеното възражение.

На последно място се претендира несъставомерност от субективна страна, тъй като подсъдимият не е знаел за съществуването на това наказателно постановление. Идентичното становище на защитата на жалбоподателя, поставено на вниманието на въззивния съд, не е било игнорирано, напротив прецизно е анализирано във връзка със събраните по делото доказателства и правилно не е прието за основателно. Изложените в тази насока съображения на ПОС изцяло се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо и наложително преповтарянето им тук. В далечната 2006 г. на подс. М. му е било отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, поради изчерпване на контролните точки, като до приключване на въззивното производство той не само не е предприел необходимите стъпки за подновяването му, но и не е преустановил да управлява МПС, добре видно от справката на л. 100-102 от съдебното производство по нохд № 4405/12 г. на ПРС.

3. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такова е справедливо. При липсата на предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на жалбоподателя способства постигането на целите по чл. 36 НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение