Решение № 2203 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2017 г.

Решение № 2203 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Астера I" ЕАД, гр. Варна, срещу решение № 2873/27.04.2017 г. по адм. дело № 11687/2016 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж - 285/2016 г. от 25.10.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и постанови при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на решението на КЗЛД, присъждане на разноски по делото, прави евентуално възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - П. Оклева, с адрес в [населено място], не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваното пред него от "Астера I" ЕАД, решение на КЗЛД, с което е обявена жалбата на П. Оклева срещу "Астера I" ЕАД за основателна и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД е наложена на "Астера I" ЕАД в качеството й на администратор на лични данни имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни ( ЗЗЛД), е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните норми, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. За да мотивира решението си съдът е посочил, че дружеството - жалбоподател в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД е обработил личните данни на Оклева, изпращайки уведомление на НАП за сключен трудов договор с нея на 27.04.2016 г., съдържащо имената й и ЕГН, без между дружеството и Оклева да има сключен договор и без нейно съгласие и едва на 30.06.2016 г. е подадено заявление за заличаване на уведомлението. Изложени са доводи и за съразмерност на обжалвания акт и съответствието му с целта на закона. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на АССГ, че Оклева не е давала съгласие за обработка на личните й данни, същата е проверила какви са условията за работа при касатора и е предоставила документи, съдържащи нейни лични данни, но своевременно го е уведомила, че няма да сключи трудов договор с него и е поискала документите си обратно. Настоящата съдебна инстанция споделя всички изложени от АССГ доводи за материалноправна законосъобразност на преценката на КЗЛД за извършено нарушение от дружеството на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Основателни са доводите на АССГ, че в обжалвания пред него акт не е посочено като правно основание за издаването му друго нарушение на ЗЗЛД (а именно твърдяното от касатора по чл. 23 ЗЗЛД). Първоинстанционният съд проверява обжалвания пред него индивидуален административен акт само на посочените в него фактически и правни основания, но не и на непосочени в него такива. Правилна е преценката на АССГ, както относно приложимата норма, съдържаща размера на санкцията, така и относно нейната съразмерност. Оплакванията на касатора в частта относно наложената санкция са повторение на жалбата срещу решението на КЗЛД без посочване на пороци на обжалваното съдебно решение, поради което същите нямат характер на касационни основания по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Предвид изложеното и на основение чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение