Решение № 14514 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2012 г.

Решение № 14514 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 6086/30.12.2011 г., постановено по адм. д. № 7144/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2000908606/17.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1213/16.08.2010 г. на ДД "ОУИ" за отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 26 670,41 лв. по фактура № 680/25.05.2009 г., издадена от "БЛД" ЕАД и са присъдени разноски в размер на 1 582 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът "БЛД Офис Парк" АД, чрез процесуален представител - упълномощен адвокат оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 26 670,41 лв. по фактура № 680/25.05.2009 г., издадена от "БЛД" ЕАД. За да отмени РА, съдът е приел, че изводите на ревизиращите в ревизионния доклад и ревизионния акт, че за периодите на м. 01, м. 02 и м. 03.2009 г. не са извършени доставки на услуги предмет на плащане по чл. 16, ал. 2 от договора от 07.05.2009 г. и че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС са в противоречие с доказателствата по делото и на това основание отказът на правото на данъчен кредит по фактура № 680/25.05.20009 г. по отношение изплатеното от жалбоподателя възнаграждение за тези три месечни периода, е в нарушение с материалния закон. В мотивите на решението се съдържа анализ както на договор от 08.02.2008 г., съпоставен с договора от 07.05.2009 г., така и анализ на клаузите на договор от 07.02.2009 г., отново съпоставен с договора от 07.05.2009 г., като няма ясно разграничение между така обсъдените от съда договори. В мотивите на съдебното решение се съдържат изводи, които са противоречиви и взаимно изключващи се. От една страна съдът е приел, че от анализа на клаузите в двата договора, е видно, че не е налице пълно припокриване между договорените услуги, като дейностите фактически са се осъществявали успоредно във времето. Видно от приложените към възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК доклади - отразените в тях дейности включват както изпълнение на договора от 08.02.2008 г., така и дейности, включени в предмета на договора от 07.05.2009 г. От друга страна приема, че в доклада от 27.01.2009 г., т. 1 се отнася до изпълнение на договора от 07.05.2009 г., а т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 касаят изпълнението на договора от 08.02.2008 г. Тези изводи на съда са логически необосновани и в противоречие с доказателствата по делото. Докладът от 27.01.2009 г. не може да съдържа констатации, във връзка с договор, който към тази дата не е още сключен, т. е. докладът предхожда договорът, който е сключен на 07.05.2009 г. От друга страна съдът приема, че в доклада от 15.02.2009 г., т. 1 и т. 2 удостоверяват изпълнение на услуги по договора от 07.05.2009 г., а т. 3 - т. 7 - по договора от 08.02.2008 г. В доклада за м. 03.2009 г., отразява изпълнение на дейности по проектирането - т. 1, а т. 2 се отнася до дейностите по избор на строител главен изпълнител и подизпълнители - предмет на договора от 08.02.2008 г. От направения анализ, съдът е приел, че се налага извод, че в периодите на м. 01, м. 02 и м. 03.2009 г. от страна на "БЛД" ЕАД са извършени услуги по изпълнение на дейности, които в последствие са включени в предмета на договора от 07.02.2009 г. и които са различни от услугите по договор от 08.02.2008 г. Така изложени мотивите на обжалваното решение не излагат последователност и обоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА и обосновават изводът за липса на мотиви, поради което касационната инстанция не може да осъществи инстанционен контрол върху обжалваното съдебно решението. Съдът не е обсъждал договорът от 07.02.2009 г., а само договорът от 08.02.2008 г., както и не е събрал доказателства за предходна ревизия на дружеството, касаеща предходните данъчни периоди - м. 01. - м. 03.2009 г. Видно от заповедта за възлагане на ревизията, по която е издаден процесният РА, ревизираният период е от 01.04.2009 г. до 31.07.2009 г. Съдът е обсъждал договор от 08.02.2008 г., който предхожда Договор за покупко-продажба от 17.04.2008 г., по силата на който "БЛД Офис Парк" АД е станал собственик на процесния ДМА - Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" в гр. София, във връзка с който е издадена процесната фактура от м. май 2009 г., а не е анализирал договора от 07.02.2009 г., на който се е позовал в една част от мотивите си и който договор е пряко предхождащ договора от 07.05.2009 г. и е относим за един от периодите - м. 01.2009 г., който е включен във фактурата, по която е отказан данъчния кредит. Приемането за установени на относими към спора факти, без да е налице обосновка въз основа на кои писмени доказателства са изводите представлява особено съществено процесуално нарушение, което се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение