Решение № 3528 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16282/2009 г.

Решение № 3528 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16282/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Метромедия Технолоджи" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Милчо Добрев против Решение № 1131/2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 629/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Община Несебър, чрез проц. представител ю. к. Веселин Радев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Метромедия Технолоджи" ЕООД против заповеди № № 324, 325, 326 и 327 от 30.04.2009 г. на Кмета на Община Несебър, с които на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне поставените от него преместваеми обекти, подробно описани в издадените заповеди. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че за процесните рекламни съоръжения няма изискуемите от закона разрешения от Общината за поставянето им, както и че не са констатирани твърдените нарушения на административната процедура при издаването на заповедите. Относно първия касационен довод - същият е неоснователен, тъй като разрешителният режим за поставянето на преместваемите съоръжения, визирани в чл. 56 и сл. ЗУТ е императивен, а редът за издаване на такова разрешение се определя от съответната община в специална Наредба, по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Наличието на Договор между жалбоподателя и Общината действително сочи на воля, но не оборва законовите изисквания в тази връзка. Договорът може да има последица евентуални облигационни правоотношения, но не и да се цени вместо Разрешението, което следва да бъде издадено при условията и по реда, предвидени в Закона и Наредбата. Относно касационния довод за нарушаване на административната процедура по връчването на констативните актове. Адресът за връчване на търговци е вписаният в съответния регистър адрес на управление на търговеца. В случай, че на адреса не е намерен някой, който да приеме подлежащите на връчване книжа, последните се прилагат към делото и се считат за редовно връчени. Това е законово положение и е регламентирано в чл. 50 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Редът за връчване на търговци и други вписани в съответния регистър юридически лица е специален, в АПК няма изрична регламентация за търговските дружества и следователно приложим е ГПК. Следва да се отбележи, че дори да беше налице нередовно връчване на констативните актове, то това не е съществено процесуално нарушение, не би се отразило на правното основание, тъй като жалбоподателят е имал възможност да представи доводите си при обжалването на последвалите заповеди. Относно третия касационен довод - касаторът неправилно тълкува принципа за служебното начало, заложен в чл. 168 АПК. Съгласно този принцип съдът е длъжен да провери наличието на всички материалноправни и административнопроизводствени изисквания за законосъобразността на оспорения акт, тъй като предметът на доказване произтича от предмета на оспорване. Проверката на съда е по представените от страните доказателства и не включва събирането им по собствена (на съда) инициатива. Съдът напътства страните, не осъществява техните правомощия. Непълнотата на доказателствата не е отменително основание, съгл. разпоредбата на чл. 209 АПК и представените пред касационната инстанция доказателства не следва да се ценят, тъй като е могло, а не са били представени пред първоинстанционния съд. За прецизност следва да се отбележи, че не обуславят преюдициалност. Не намира опора, съобразно доказателствата по делото, и доводът на касатора за нищожност на оспорените административни актове. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати. "Игнорирането и незачитането" на договорни отношения не са и не биха могли да бъдат основания за нищожност. Без значение е обстоятелството дали е трябвало общината да издаде разрешение или не и какви са споровете между жалбоподателя и Община Несебър. Правнорелевантният факт е, че не са налице изискуемите от Закона разрешения за поставяне на рекламните съоръжения. Предвид изложеното се налага правният извод, че АС Бургас е постановил едно правилно и съобразено със законовата уредба решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав